Промените в закона за потребителския кредит „удрят бизнеса на заложните къщи” ?!?!?!?!?

От доста време не съм споменавал в статиите си некадърността и некомпетентността на една значителна част от българските журналисти. Повод отново да пиша за тия пишещи палячовци е  публикация във вестник „Стандарт” носещо гръмкото и предполагащо се сензационно, а значи и продаващо заглавие „Удрят бизнеса на заложните къщи”. По драматизъм и ефектност едва ли подобно заглавие отстъпва на тези за започваща война...........

Но да се върна на темата за тоталната неграмотност по темата за която пише на г-а или г-ца Катерина Иванова. Първата мисъл, която идва на човек прочитайки заглавието, е че има някакви законови промени в Наредбата за дейността на заложните къщи, но за най-голяма изненада изчитайки новината името заложна къща не се среща никъде другаде освен в заглавието.  Новината касае промени в Закона за потребителския кредит, касаещ в огромна степен кредитите от финансови институции, които както съм писал и преди са поне 2-3 пъти по-скъпи от тези на заложните къщи. Тези промени не засягат в никаква степен заложните къщи, по една единствена и много ясна причина: 

Дейността на заложните  къщи не попада под действието на този закон. Дори изрично в своя чл. 4. т. 11. Закона за потребителския кредит, че разпоредбите му не се прилагат за “договори за кредит, при сключването на които потребителят се задължава да предостави като обезпечение вещ за съхранение при кредитора и при които отговорността на потребителя е строго ограничена до предоставената вещ”. Или с други думи, паричните заеми срещу залог на движима вещ отпускани от заложни къщи са извън сферата на приложение на този нормативен акт.

Така, след като се изясни, че това не касае заложните къщи мен повече ме вълнува въпроса за това, защо в заглавието на новината са споменати именно те? Има няколко възможности. Първата е авторката в търсене на сензация и поради неразработване на темата в дълбочина да е драснала заложни къщи в заглавието, просто за да наблегне на евтината сензация. А както журналята /названието журналист е неуместно за по-голямата част от „пишещите братя”/ много добре знаят думите „заложна къща” събуждат интереса на читателя защото са гаранция за скандал, сензация, престъпление, измама и т.н. И какво се оказва когато един човек прочете статията остава с впечатлението, че заложните къщи ще бъдат ударени от закон, и вече няма да отпускат кредит при 600% лихва. Вместо да назоват истинските кожодери, а именно финансовите институции отпускащи бързи кредити, за такива се обявяват заложните къщи. Втората възможност е това внушение да е било отправено нарочно, което е вероятно предвид поръчковия характер на българските медии, но може да си е и резултат на засилващата се тенденция на жълто, неграмотно писане в родната преса.

Без значение обаче от причините това е поредното доказателство за ниското качество на работа на българските медии, в които новините не се проверяват, а се крадат, препечатват, скълъпват и каквото и да бъде публикувано, то цели само и единствено манипулиране на обществено мнение.

Заложни къщи: Въпроси за заложните къщи

Заложни къщи: Въпроси за заложните къщи: В настоящата страница, ще отговарям на въпроси на читатели на блога, които касаят темата "заложни къщи". Доколкото мога разбира се. Въпросите можете да ми изпращате на имейл zkdoverie.belev@gmail.com. По-долу съм направил извадка от някои от въпросите задавани ми както от колеги, така и от клиенти. На много от въпросите, касаещи фирмени тайни и ноу-хау си запазвам правото да не отговарям. Надявам се да проявите разбиране. :)

Рик Харисън за тайните на успешната заложна къща

Рик Харисън е собственик на заложна къща в Лас Вегас и звезда от риалити шоуто на History Channel – „Pawn Stars”, превеждан у нас като „Спецове в заложната къща”. Самия той споделя, че откакто е бил млад е имал невероятната способност, да продава различни неща, дори и такива, за които е смятал, че няма как да бъдат продадени. В днешно време тези му способности са спомогнали той да е една от най-големите телевизионни звезди в САЩ. Заедно с баща си Ричард Харисън, синът си Кори и семейния приятел Остин Ръсел – Chumlee, дават на милионна зрителска аудитория възможността да надникне зад кулисите на работата в заложни къщи в притежавания от тях семеен бизнес -  Gold & Silver Pawn Shop.

Дебюта на реалитито Pawn Stars е през 2009г. и в момента е предаването с най-висок рейтинг по History Channel, и едно от най гледаните по кабелните телевизии със средно около 5 000 000 зрители седмично. Също така съвсем скоро Рик Харисън издаде и своята книга - ''License to Pawn: Deals, Steals and My Life at the Gold and Silver'', която поне можем да си помечтаем да се издаде на български. :)

Един от най-често задаваните въпроси на Рик е за това каква е тайната на успеха му? Почти винаги той отговаря със следните съвети за успешен бизнес на една заложна къща:

Бъдете различни и уникални! Като собственик на малък бизнес с голяма конкуренция, всяка заложна къща трябва да реши с какво да бъде различна. Докато предлагахме стандартните за всички неща в заложната къща, ния бяхме едни от многото, едва когато започнахме да приемаме в залог вещи, които другите не приемаха станахме различни и увеличихме клиентите си.

Научете се да преговаряте. Никога не вкарвайте сантимент в оценката на дадена вещ, без значение колко ви харесва субективно. Преговорите относно определянето на цената на залога не трябва да бъде емоционален процес и никога не трябва служителят първи да назовава цената, за да не даде заложната къща по-висока цена отколкото реално клиентът търси.

Предлагайте нещо, което никой друг не прави! Рик споделя опита си как през 90-те години търси гуми за своето ATV и не може да намери. Когато накрая открива производител купува 20000 и ги разпродава бързо и без проблеми. Така че следващият път, когато търсите нещо, но не можете да го откриете, си спомнете, че това е пазар, който чака да бъде разработен.

Индивидуалното отношение към всеки клиент в заложната къща. Всеки който работи за мен трябва да вижда в клиента личността, а не портфейла. Да си мил и учтив с клиентите отнема минута, но носи огромни ползи за бизнеса. Не съдете и по външния вид за банковата сметка. Практиката показва, че подобни прибързани оценки за клиентите на заложни къщи много по-често отколкото ни се иска са грешни.

Секторът заложни къщи в България

Българския сектор заложни къщи претърпя през последните 3 години изключително динамично развитие и в момента на пазара има около 750 участника с около 1200 обекта, като бройката остава сравнително постоянна – от пазара отпадат едни и се появяват нови участници. Тези цифри са по данни от търговския регистър и включват лицата, които официално са регистрирали фирмите си като дружества отпускащи парични заеми срещу залог. Предвид тази цифра може да се приеме, че има поне още толкова субекти извършващи кредитиране срещу залог, но маскирани под други организационни форми като оказиони , кредитни къщи, обменни бюра, златарски ателиета, частно лихварство и т.н. 

За страничния наблюдател често остава впечатлението, че има бум на заложни къщи и се отварят масово, което в действителност се дължи на това, че този бизнес не е за всеки и заложни къщи се откриват и закриват ежемесечно създавайки впечатлението за истински бум. Този привиден „бум” насочи вниманието на много инвеститори към кредитирането срещу залог и множество капитали, останали без възможност за движение в предишните си пазарни ниши, насочиха вниманието си към него. Показателен  е фактът, че дори преди време една от водещите български банки – Райфайзен реши да кредитира срещу залог на златни бижута, а доколко това е законно е друг въпрос. Значителни финансови потоци се насочиха към заложните къщи и ............... голяма част от инвеститорите търсещи бързи печалби загубиха парите си смятайки, че бизнесът заложни къщи е лесен и бързодоходен.

Кредитирането срещу залог никога не е било лесно начинание, нито пък бързо доходно, а в последните години става и все по-трудно. Преди да се решите да инвестирате в заложна къща си помислете над горепосочените цифри за броя участници и обектите им. Дали пък заложните къщи не се очертават като пазарна ниша с огромна за българските стандарти конкуренция, където могат да оцелеят само най-подготвените?  Дали не е и един от секторите с най-строга регулация и проверки? Това са два въпроса, които повечето инвеститори ламтящи за бързи печалби не си задават. А трябва. Защото да се впуснеш в динамичния свят на кредитирането срещу залог, без да помислиш много сериозно, прилича на скок по бански в река с 4 – метрови крокодили и шанса да стигнеш до другия бряг е почти илюзорен.

Е, за да не обезкуражавам решилите да скочат, ще кажа, че всеки е свободен да опита, но без задълбочени познания за това как работят заложните къщи, без анализ на конкурентната среда и стабилно финансиране това начинание е обречено на неуспех.  Доказват го стотиците краткосъществували и вече изчезнали и продължаващи да чезнат от пазара заложни къщи нароили се от началото на Световната финансова криза. Въпреки написаното от мен заложни къщи – еднодневки ще продължат да се появяват и също толкова бързо да изчезват и това ще продължи докато инвеститорите в тях узреят за мисълта, че никъде няма лесно и като във всеки друг бизнес и този изисква много познания и труд.

Още за бързите кредити от заложни къщи

Не напразно казват, че парите придобиват най-голямо значение в моментът на тяхната липса. Когато човек се нуждае спешно от финансови средства, а няма от къде да ги вземе, е добре да си спомни, че на света съществуват заложните къщи. Отдавна съществуващия способ за получаване на бързи пари срещу залог на движима вещ отново се радва на засилен интерес. За определен период от време банковото кредитиране успя да грабне потребителското внимание, но днес икономическата криза и свитото потребителско кредитиране отново връща клиентите в заложните къщи, които финансират изпадналите в затруднение граждани, които все по-често търсят услугите им за да изплащат кредитите взети от банките.

Съвременните заложни къщи, каквито ги познаваме днес,  възникнали още в ХV век в провинция Ломбардия в северна Италия. В началото те приемали в залог всичко от злато до обувки и панталони, които обаче заемателят трябвало да докаже, че не са му единствени, за да не се разхожда след това гол по улиците на града. Съществувала и традицията в понеделник да се залагат официалните обувки, в петък да се получава заплата и те да се откупуват, в неделя да ходи с тях на танци, а понеделник обувките отново се оказвали в заложната къща.

В съзнанието на обикновения българин една заложна къща често се асоциира с някаква тъмна и схлупена стаичка с алчен лихвар или мутра излязъл сякаш от произведението на Достоевски „Престъпление и наказание”. За щастие обаче, това в последните години въобще не е така. Една съвременна заложна къща прилича много повече на банков клон с всички атрибути на този вид финансови учреждения - компютри, видеонаблюдение, униформено облекло и т.н. Въпреки това заложните къщи се различават от банките по следните моменти – скорост, конфиденциалност и безотказност. От документите в заложната къща е необходим само паспорт. Никой няма да се интересува за какво са ви парите и как ще ги похарчите. Процедурата е максимално опростена – предлагате своя движима вещ, служителя в заложната къща го оценява и ви дава сумата, за която вещта е оценена.. Парите се получават буквално за няколко минути.

Голямото предимство е, че парите се получават незабавно, което е още по ценно предвид това, че банките все още не смеят да отпуснат кредитирането за населението. И преди кризата кредитите от банки не се получаваха веднага – изготвят се документи, иска се поръчител, ипотека и т.н. За разлика от тях в българските заложни къщи никой не проверява кредитното досие. Даваш своя вещ, примерно бижу, претеглят го, оценяват го и се сключва договор. В зависимост от условията му парите зе отпускат за период до 30 дни.

Друг важен момент е размерът и условията при които се предоставя кредита. Бързите кредити от заложни къщи обикновени не са за много пари. Цената на златните изделия обикновено се изчислява по цена за скраб в зависимост от пробата. В много заложни къщи скъпоценните камъни въобще не се оценяват, поради сложността на подобен вид оценки. В страната ни единствено заложните къщи от верига Доверие разполагат със сертифициран оценител на скъпоценни камъни, който да предложи реална цена на вашите бижута с диаманти.

На второ място по популярност след златото като залог е електрониката – мобилни апарати, лаптопи, компютри и фотоапарати. Изискването е да имат задоволителен външен вид и добро функционално състояние. Същото е и с битовата техника, като в много заложни къщи има принцип техника преди определена година да не се приема.

За да получи своята вещ обратно заемателят е длъжен да върне на заложната къща главницата в едно с лихвите по кредита. Ако по някаква причина не разполага с цялата сума може да удължи договора с нов срок заплащайки само лихвите и дължимите такси.

Защо всъщност увеличаващите се постъпления от продажби в заложните къщи са лоша новина?

В сектора заложни къщи напоследък се забелязва увеличаващ се брой движими вещи, които излизат за продажба, поради това, че собствениците им не могат или не виждат смисъл от откупуването им. На първо четене за обикновения гражданин това означава, че заложните къщи ще реализират значителна печалба от продажби. Така си мислят и повечето собственици на заложни къщи, а по-странното е, че дори се радват на този факт.

Вероятно вече повечето читатели на тази статия се питат: Къде е промотираната в заглавието лоша новина за заложните къщи? Веднага ще отговоря - лошата новина е, че макар в краткосрочен план заложните къщи да генерират по-голям процент печалба от перото продажби на „изгорели” стоки в дългосрочен план това ще повлияе негативно на перото приходи от лихви и такси, което е основното в бизнеса с кредитиране срещу залог. Всеки професионалист в сферата на заложните къщи знае, че здравословния баланс между откупени и „изгорели” стоки е в съотношение не повече от 80/20 в полза на откупените. Всяко преминаване на тази граница в посока увеличаване на излезлите за продажба стоки може да постави заложната къща в нерадостното положение да има значителен брой залежали по рафтовете стоки, което означава и затворени пари, които не „работят”. Това се отнася в значителна степен за по-малките заложни къщи.

Другия проблем на увеличаващия се процент изгорели стоки е, че самите клиенти се лишават от възможността, да ги залагат отново, за да получат бърз кредит от заложната къща. Значителна част от клиентите на заложните къщи разполагат с ограничен до 3-5 вещи избор на вещи за залог и когато тези вещи бъдат продадени от заложната къща, същите тези клиенти няма как да заложат вещи, докато не придобият такава, което особено в настоящата икономическа ситуация е доста проблематично. Така те престават да бъдат активни клиенти и да имат достъп до бързите кредити срещу залог, което не е изгодно нито за заложната къща нито за клиентите.

За това и смятам, че увеличаващото се количество „изгорели” вещи не е никак добра новина за заложните къщи и отразява цялостното икономическо положение в страната ни, а именно намалена покупателна способност, силно затруднен достъп до свежи финансови средства и увеличаващ се брой граждани изпадащи в затруднения да покрият разходите си или да обслужват кредитите си.