четвъртък, 1 декември 2011 г.

Някои особености на манталитета на българските заложни къщи

Да работиш в българска заложна къща е дейност, която много хора смятат за лесна, безпроблемна и много доходна. Това се дължи на факта, че българските заложни къщи в преобладаващата си част не заслужават да се наричат така. Да закачиш табелата „заложна къща” и да започнеш да даваш парични заеми срещу залог без да познаваш историята, спецификата и философията на този бизнес единствено би довело до преждевременен фалит. Въпреки всичко една голяма част от заложните къщи стартират с мъгливата идея за това каква е същността на кредитирането срещу залог, но пък с кристално ясната картинка как за отрицателно време с минимум усилия ще станат супер богати и парите ще потекат като река. ......... За тези мечти и въжделения българина има един много правилен израз „Става..... ама друг път!”

Първата слаба страна на стартиращите заложна къща, една част, от които са търсили съвети от мен, искрено вярват, че заложната къща съществува, за да дере 10 кожи от хора в нужда и след като изцеди всичко, което може от тях да ги захвърли и да започне процеса отново, с нови „жертви”. Проблемът е, че тази силно казано „бизнес концепция” битува и в много от собствениците на заложни къщи от старото поколение, които вече за щастие са изчезващ вид. Но с това си виждане както „заложните динозаври” така и новобранците в бизнеса със заложни къщи правят така, че този бизнес да се радва на всеобщото обществено неодобрение. А реалността в една законно работеща заложна къща е коренно различна принципът е „Помогни на човек в нужда и спечели доверие и пари от това”. Концепцията за използване и захвърляне на клиента няма как да бъде успешна в съвременното кредитиране срещу залог и предвид жестоката конкуренция в сектора единственото ще доведе до фалити на придържащите се към нея.

Непознаването на историята е другия момент, който отличава професионалистите от дилетантите в заложните къщи. А историята на заложните къщи е история на подкрепата, на желанието да помогнеш на човек в нужда, дори той да няма нещо скъпо и струващо си. Повечето клиенти на заложните къщи не са хора с големи възможности, обикновено са представители на средната класа, колкото и условно да е това понятие в страната ни. И като хора от средната класа те имат нужда от помощта на заложната къща за задоволяване на своите неголеми финансови нужди. Много заложни къщи в страната ни дори имат надписи отпред указващи, че не приемат в залог едрогабаритна техника или електроника от преди еди коя си година. Посланието, което отправят е пределно ясно - „Не ме занимавайте с някакви дреболии, от които не мога да изкарам добри пари”.  Защото дали ще заложи телефон за 10 лева или златен ланец за 1000 лева труда е един и същ, но печалбата стократно по-малка. Това е и показателно за ориентацията не към изначалната идея „Помогни и спечели”, а към „Спечели на всяка цена с минимум усилия”.

Ненормално, но факт е, че голяма част дори от собствениците и служителите на заложни къщи живеят в някакъв собствен филм, в който има много пари, тежки ланци, тъмни очила и скъпи джипове............ Ехоооо, събудете се и помиришете кафето! 90-те години са минало и няма да се върнат. .....................После върви убеждавай хората, че заложната къща е коректен партньор, който може да подаде ръка, когато човек изпадне в нужда и че това, че работиш в заложна къща не те прави автоматично мутра или измамник............

За щастие в последно време бизнесът на заложните къщи се доминира не от дебеловрати мутри, а от мениджъри със сериозни познания във финансовата сфера – хора с висше образование и визия за едно изцяло ново лице на кредитирането срещу залог. Ще мине време, преди и последните мохикани с остарели разбирания да напуснат бизнесът със заложни къщи, но в близките години ще станем свидетели как визията и отношението към заложните къщи ще претърпи сериозна промяна.