Въпроси по променената Наредба за дейността на заложните къщи

След промените в Наредбата за дейността им много колеги със заложни къщи се обръщат към мен с въпроси, какво реално трябва да бъде тълкуването на даден член. Честно казано в някои случаи това ме затруднява в значителна степен предвид факта, че този подзаконов нормативен акт по лошото си качество на съставяне според мен няма аналог в българския правен мир. Един от най-често срещаните въпроси в последно време касае неадекватната разпоредба на чл. 10 ал. 1, т. 3 касаеща вписването на данни за мястото за съхранение на вещта в регистъра на сключените сделки.  Въпросът е следния:

Трябва ли освен в регистъра заложната къща да предвиди включване в заложния билет на клауза посочваща мястото на съхранение на заложената вещ?

Отговорът ми е, че това не се налага. В наредбата съществува единствено задължението за заложните къщи да вписват това в регистъра. Чл. 14, ал. 1 изрично посочва каква да бъде формата на заложния билет и клаузите, които трябва да се съдържат в него, а те са тези съгласно приложение № 4 към Наредбата. Там клаузата място на съхранение не фигурира, следователно вписването на място на съхранение – в заложната къща или в трезор не важи за заложния билет.

Друг въпрос, който често се задава е: Трябва ли задължително служителят от заложна къща да изисква лична карта от купувача на излязла за продажба вещ?

Отговорът е, че не трябва. Купувачът просто трябва да съобщи трите си имена, ЕГН и адрес. Това е нормативно установено в чл. 11, ал. 2, т. 2. Това е разликата със залогодателя, на когото съгласно разпоредбата на чл 10, ал. 2, т. 1 служителят в заложна къща е задължен да изисква документ за самоличност.

В какви хипотези се прилагат уведомленията за продажба по чл. 11, ал. 3 и тези по чл. 23, ал. 6?

В първия случай наредбата задължава заложната къща, да изпрати уведомление, че е продала вещта в срок от 24 часа след продажбата. Не се посочват реквизити, на които трябва да съдържа. Тоест може и да е само едно изречение, в смисъл че вещта е продадена. Това уведомление се изпраща във всеки случай на извършена продажба. Вторият случай касае хипотезата на продадена вещ, реализирана на цена по-висока от сбора на лихвите и таксите по заложния билет. В този случай заложната къща изпраща уведомление за това, че вещта е продадена на по-висока цена и кани клиентът да си получи разликата. Не представлява законова пречка заложната къща да обедини и двата вида уведомление в едно, като обаче в този случай, ще трябва да се съобрази с 24-часовия срок.

Лазар Белев