сряда, 14 септември 2011 г.

Каква е разликата между заложните къщи и частните лихвари?

Повод за написването на настоящата статия е фрапиращата некомпетентност на българските медии, които неволно или пък напълно съзнателно не правят разлика между законно работещите заложни къщи и частните лихвари отпускащи заеми.  Парадокс е, че и заложните къщи, и банките, и финансовите институции отпускат парични суми срещу лихва, но само за първите се използва понятието „лихварство”, което в българското общество има изключително негативна натовареност. За това и в повечето случаи когато се спомене заложна къща, обикновено това предизвиква не особено положителни асоциации.

Една от основните разлики между заложните къщи и частните лихвари е във вида кредити, които се отпускат. Заложните къщи отпускат бързи кредити срещу залог на движими вещи. Обезпечението в случай на невръщане на кредита е движима вещ с определена стойност. От друга страна частните лихвари отпускат кредити срещу обезпечения от рода на недвижими имоти, записи на заповед и т.н.

Друга разлика е в документите, които се използват. Заложните къщи съставят договор с клиента под формата на заложен билет с ясно установени реквизити и точно установени задължения за страните. Частните лихвари си служат с ипотеки, предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти и автомобили, записи на заповед, продажби с уговорка за обратно изкупуване, кредитиране срещу дебитни карти за получаване на помощи и т.н. много често с неясно съдържание или пък попълнени само като бланки.

Третата и най-важна разлика е в последствията, които настъпват при неплащане на задълженията. В случай на неплащане на дълга вещта служеща като обезпечение се продава и от продажната цена се погасява дълга, като отношенията между клиента и заложната къща са изчистени. Както показва практиката обаче при неплащане на дълг към частен лихвар последствията са много по-неприятни – загубено имущество на значителна стойност срещу нищожна сума и при това далеч не винаги поради невъзможност за плащане. В случаите на кредитиране срещу запис на заповед парите се търсят с всички допустими за това средства – освен изпълнителните листове в действие влизат и т.нар. „силови методи”.

Докато дейността по кредитиране от заложните къщи се извършва в помещения със задължителното отбелязване за това при контролирани от закона лихви при лихварите това обикновено се прави в домовете, кафенета, автомобили и т.н. места, като лихвата зависи единствено от волята на лихваря и това колко закъсал е клиентът.

Както се вижда между заложните къщи и лихварите няма абсолютно нищо общо, но е факт и това, че някои лихвари маскират дейността си чрез отваряне на заложни къщи, които обаче освен надписът, не отговарят и на минималните законови изисквания за подобна дейност.

Лазар Белев