България – лихварство без граници!

Последния месец голям и неочакван играч на пазара на дребни потребителски кредити се появи на пазара. Ако някой си мисли, че това е някоя международна фирма, която е лидер в тази област е в сериозна грешка. Последния лихвар на пазара се казва .......... Мтел! Изглежда гиганта трудно устоява на конкуренцията в телекомуникациите и се е замислил за преориентиране на сферата на дейност. 

По интересно е, че разглеждайки проспекта за отпусканите бързи кредити прави впечатление сумата – до 400 лв. Това е магическата лихварска цифра в България. Вероятно повечето от читателите на блога не разбират за какво става дума, за това ще обясня с 2 думи. Кредитите под 400 лв. не попадат в сферата на действие на Закона за потребителските кредити, тоест всеки отпускащ бързи кредити под тази сума не е длъжен да се съобразява с изискванията за предоставяне на информация на клиента, лихви и т.н. задължителни изисквания, като по този начин отпускащи ги кредитор може да си позволи да съдира по 10 кожи от гърба на клиента за смешни пари, като това би било абсолютно законно от негова страна. За това и до някъде аз лично адмирирам инициативата на министър Дянков за вкарване на ред и в тези най-масови експресни заеми.

В днешно време кредитирането е наука базирана на информацията за клиента. А от къде Мтел ще има такава информация – естествено от собствените си бази данни с абонати. Схемата най-общо ще е следната – плащал си си изрядно фактурата – получаваш бързите пари. Ако обаче си се бавил, нямаш шансове. До тук нищо лошо – имат си информацията – използва я. По интересно е, че навсякъде се афишира, че ще се работи в партньорство с друга кредитна компания, тоест личните ни данни, които сме предоставили за сключване на договор за мобилни телекомуникационни услуги ще стават достояние на други хора, което мен лично не ме кефи. Пък и като знам какви сметки са ми идвали за няма нищо, аз лично не бих препоръчал на никой да се обръща за бърз кредит към тях.

Вече  нищо не може да ме учуди в нашата мила татковина – Мтел стават лихвари, а преди време Райфайзен широко рекламира, че отпуска парични кредити срещу залог на златни бижута – демек стават заложна къща. Но така е в България царството на лихварството – всеки може да се занимава с кредитиране, финансиране, отпускане на заеми и т.н. без значение каква репутация и обществен имидж е налагал в продължение на години.

Заложните къщи оцеляват като оказиони - мит или истина?

Скоро се появи новината, че 80% от заложните къщи станали оказиони. Подробности за това могат да се прочетат тук - http://www.moreto.net/novini.php?n=152094 . Много добре е описано как с това се избягват се изискванията по наредбата, служителите внасят по-малко осигуровки, подложени са на по-малко контрол, и като цяло по-малко проблеми ......... Само дето в тази новина няма нищо вярно, освен може би това, че Наредбата за дейността на заложните къщи е безкрайно далече от практиката.

А е невярна така обявяваната трансформация защото хората работещи като оказиони, златарски ателиета, финансови къщи и всякакви други форми за заобикаляне на законодателството просто никога не са били заложни къщи, за да стане така, че сега да се превръщат в нещо друго. Същите тези частни лихвари винаги са развивали частен лихварски бизнес без да се съобразяват със закона и никога не са били заложни къщи в истинския смисъл на думата.

В действителност имаше период, в който лихварите масово накачиха табелата „заложна къща” и дори за кратко работиха като такива, но след като се сблъскаха с всички трудности на легално работещите заложни къщи се отказаха и продължиха да работят както преди. За това и твърдението, че заложни къщи, работили по всички законови изисквания продължителен период от време изведнъж са станали нещо друго е изключително некоректно.

Както знаем за действителността в българската журналистика, когато се публикува дадена новина тя обикновено цели промяна на обществените нагласи и формиране на едно или друго обществено мнение. Ако с този откровено поръчков материал се цели насаждане на убеждението, че видиш ли нескопосано направената наредба е виновна за всички беди на заложните къщи бих се съгласил до някъде със съществуването му, но същия вместо това оставя у читателя убеждението, че заложните къщи всячески се опитват да избягат от контрол и плащане на данъци, затвърждавайки реномето им на полулегални субекти работещи в сивия сектор.

С подобни материали, вместо да се посочат проблемите пред заложните къщи в България, как най-лесно те да бъдат разрешени и каква комуникация с институциите да се създаде се слага кръст на всеки опит целящ да представи заложните къщи в по-добра светлина, с което аз категорично не мога да се съглася.

Каква е разликата между заложните къщи и частните лихвари?

Повод за написването на настоящата статия е фрапиращата некомпетентност на българските медии, които неволно или пък напълно съзнателно не правят разлика между законно работещите заложни къщи и частните лихвари отпускащи заеми.  Парадокс е, че и заложните къщи, и банките, и финансовите институции отпускат парични суми срещу лихва, но само за първите се използва понятието „лихварство”, което в българското общество има изключително негативна натовареност. За това и в повечето случаи когато се спомене заложна къща, обикновено това предизвиква не особено положителни асоциации.

Една от основните разлики между заложните къщи и частните лихвари е във вида кредити, които се отпускат. Заложните къщи отпускат бързи кредити срещу залог на движими вещи. Обезпечението в случай на невръщане на кредита е движима вещ с определена стойност. От друга страна частните лихвари отпускат кредити срещу обезпечения от рода на недвижими имоти, записи на заповед и т.н.

Друга разлика е в документите, които се използват. Заложните къщи съставят договор с клиента под формата на заложен билет с ясно установени реквизити и точно установени задължения за страните. Частните лихвари си служат с ипотеки, предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти и автомобили, записи на заповед, продажби с уговорка за обратно изкупуване, кредитиране срещу дебитни карти за получаване на помощи и т.н. много често с неясно съдържание или пък попълнени само като бланки.

Третата и най-важна разлика е в последствията, които настъпват при неплащане на задълженията. В случай на неплащане на дълга вещта служеща като обезпечение се продава и от продажната цена се погасява дълга, като отношенията между клиента и заложната къща са изчистени. Както показва практиката обаче при неплащане на дълг към частен лихвар последствията са много по-неприятни – загубено имущество на значителна стойност срещу нищожна сума и при това далеч не винаги поради невъзможност за плащане. В случаите на кредитиране срещу запис на заповед парите се търсят с всички допустими за това средства – освен изпълнителните листове в действие влизат и т.нар. „силови методи”.

Докато дейността по кредитиране от заложните къщи се извършва в помещения със задължителното отбелязване за това при контролирани от закона лихви при лихварите това обикновено се прави в домовете, кафенета, автомобили и т.н. места, като лихвата зависи единствено от волята на лихваря и това колко закъсал е клиентът.

Както се вижда между заложните къщи и лихварите няма абсолютно нищо общо, но е факт и това, че някои лихвари маскират дейността си чрез отваряне на заложни къщи, които обаче освен надписът, не отговарят и на минималните законови изисквания за подобна дейност.

Лазар Белев