Проблемите пред българските заложни къщи

Противно на широко разпространеното мнение, че да имаш заложна къща е дейност лесна, доходна и безпроблемна, реалността за  легално работещите заложни къщи е доста по-различна. Българските заложни къщи се сблъскват с редица проблеми, главно от законово естество, като върху основните ще се спра в настоящето изложение, с уговорката, че посочените пречки, са присъщи само за законно работещите такива.

Проблем № 1 Тоталната липса на контрол върху субектите извършващи нерегламентирано кредитиране срещу залог, каквито са някои златарски ателиета, оказиони и финансови къщи. Работещи без да включат във фирмата си наименованието „заложна къща” същите не попадат под действието на Наредбата за дейността на заложните къщи, съответно не са задължени да правят инвестиции за изпълняване на многобройните законови изисквания и от там са в много по-изгодна конкурентна позиция спрямо изпълнилите изискванията участници на пазара.

Проблем № 2 Немаркираното злато. На заложните къщи законодателно е забранено да приемат злато без държавна марка. Проблемът идва от това, че количеството такова злато, което циркулира в населението все още е значително. Законодателят не изисква златото за лично ползване да е маркирано, но клиентът решил да го заложи за да си помогне във финансово труден момент се оказва, че се сблъсква със законова забрана, която няма грам здрав замисъл зад себе си. А решението на този проблем е елементарно – промяна на законовата база даваща на заложните къщи правото да приемат такова злато, но ако решат да го продават то да бъде маркирано в лабораториите на НАП. Така хем в държавата ще влязат пари от държавни такси, хем златото един вид ще се легализира, и ще може свободно да циркулира.

Проблем № 3 Крадените вещи. Противно на широко разпространеното мнение, че работят с крадени вещи заложните къщи с всички възможни законни и полузаконни средства се борят с това, при тях такива вещи да не попадат. Всеки го прави по различен начин – едни чрез отказ от приемане на техника без зарядни, други не приемат скъсани златни бижута, чиито собственици изглеждат съмнителни, трети чрез създаване на бази данни за измамниците и крадците и т.н. Проблемът обаче, е, че всички тези усилия много приличат на борбата с вятърни мелници и зависят от опита на служителите в заложните къщи, които по държанието на даден клиент могат да преценят дали вещта е предмет на престъпление. Проблемът е че това става с години опит, какъвто малко хора имат. А вместо да се гадае и да се изнервят клиентите с излишни въпроси къде по-лесно би било всяка сутрин на заложните къщи в района на съответното РПУ да се изпрати по мейл информация за крадените вещи, които се издирват. Така съответната заложна къща, ще откаже да я приеме и ще сигнализира на посочен телефон, камерите ще запишат клиента, след което за криминалните полицаи е детска игра да намерят човека и да разплетат престъплението. По този начин, заложните къщи няма да понасят загуби от това, че откраднатите вещи се изземват от тях, а кражбите и грабежите ще намалеят защото липсата на възможност да бъдат бързо превърнати в пари, ще обезсмисли посегателството върху чуждата собственост. Тази мярка обаче не би имала резултат, ако не се затегне контролът върху нелегално работещите заложни къщи, които не се свенят да приемат крадени вещи, да залагат недвижими имоти, да правят далавери с дебитни карти и по този начин с действията си да създават лошо име на цял един бранш.

Как да вземем бърз кредит?

Бързи кредити с одобрение до половин час! Кредит без доказване на доход? .... С такива обяви обещаващи бързо и безпроблемно получаване на парични заеми в съкратени срокове се сблъскваме ежедневно по спирките, от вестниците, телевизията, радиото ,а и в интернет. Бързите кредити набират все по-голяма популярност и в България, отчасти поради факта, че се рекламират доста агресивно, отчасти поради цялостната икономическа обстановка в страната и свитото банково кредитиране. Докато в много други държави бързите кредити широко присъстват в кредитните портфейли на банките в нашата страна основните представители на този вид кредитиране са небанковите финансови институции.

Всеки човек рано или късно изпада в ситуацията, когато му трябват пари „тук и сега”. Не всеки може да се похвали с богати роднини и приятели, които биха помогнали в такъв момент, а и не винаги е удобно точно близките да знаят за финансовите ни проблеми. За щастие, или за съжаление, в такива ситуации изходът е един – да се тегли бърз кредит от финансова институция при не много изгодни условия, касаещи срок и лихва. Много хора пренебрегват бързите кредити от институция или заложна къща и се обръщат към частни лихвари, като с това влизат в един водовъртеж от лични и финансови проблеми, от който измъкването е много сложно.

Все пак здраво мислещият човек, няколко пъти ще премисли преди да потърси бърз кредит на завишени процентни ставки и драконовски обвързващи го условия по договора, каквито със сигурност го очакват ако е решил да получи експресно кредитиране за един ден. Единствено вярното решение в такъв случай би било трезво да помисли всички за и против, да прецени в зависимост от финансовото си състояние и да реши дали може да рискува с бърз кредит. Другата алтернатива за експресно получаване на сумата е кредитът срещу залог от заложна къща, който е по-добрият вариант, ако липсва стабилност във финансовото състояние на конкретния клиент.

Основните въпроси, на които трябва да си отговори кандидатът за бърз кредит са: Колко пари ми трябват? За какъв срок? Колко мога да си позволя да отделя за изплащането на кредита? Имам ли сигурност във финансово отношение? Не е ли по -добре да не рискувам и да получа сумата срещу залог на своя движима вещ? Рисковете при тегленето на бърз кредит без обезпечение са известни – влошаване на платежоспособността – съдебни процедури и всички съпътстващи разходи за това, че си имате работа със съдия изпълнител. Тези неприятности елементарно могат да бъдат избегнати с теглене на същата сума от заложна къща срещу залог. Единствената последица от влошеното финансово здраве ще бъде загубата на заложената вещ, което си е неоспоримо предимство на бързите кредити срещу залог.

Все пак ако решите да потърсите бърз кредит от финансова институция не се доверявайте сляпо на думите на кредитния консултант. Внимателно разгледайте договора и задължително носете калкулатор. Задължително в договора ще има клаузи за такси, които няма да ви бъдат обявени предварително. Вашата задача се свежда до това да изберете кредитор, който да отпусне бързия кредит с възможно най-ниски такива такси и възможно най-ясни условия.

Лазар Белев

Въпроси по променената Наредба за дейността на заложните къщи

След промените в Наредбата за дейността им много колеги със заложни къщи се обръщат към мен с въпроси, какво реално трябва да бъде тълкуването на даден член. Честно казано в някои случаи това ме затруднява в значителна степен предвид факта, че този подзаконов нормативен акт по лошото си качество на съставяне според мен няма аналог в българския правен мир. Един от най-често срещаните въпроси в последно време касае неадекватната разпоредба на чл. 10 ал. 1, т. 3 касаеща вписването на данни за мястото за съхранение на вещта в регистъра на сключените сделки.  Въпросът е следния:

Трябва ли освен в регистъра заложната къща да предвиди включване в заложния билет на клауза посочваща мястото на съхранение на заложената вещ?

Отговорът ми е, че това не се налага. В наредбата съществува единствено задължението за заложните къщи да вписват това в регистъра. Чл. 14, ал. 1 изрично посочва каква да бъде формата на заложния билет и клаузите, които трябва да се съдържат в него, а те са тези съгласно приложение № 4 към Наредбата. Там клаузата място на съхранение не фигурира, следователно вписването на място на съхранение – в заложната къща или в трезор не важи за заложния билет.

Друг въпрос, който често се задава е: Трябва ли задължително служителят от заложна къща да изисква лична карта от купувача на излязла за продажба вещ?

Отговорът е, че не трябва. Купувачът просто трябва да съобщи трите си имена, ЕГН и адрес. Това е нормативно установено в чл. 11, ал. 2, т. 2. Това е разликата със залогодателя, на когото съгласно разпоредбата на чл 10, ал. 2, т. 1 служителят в заложна къща е задължен да изисква документ за самоличност.

В какви хипотези се прилагат уведомленията за продажба по чл. 11, ал. 3 и тези по чл. 23, ал. 6?

В първия случай наредбата задължава заложната къща, да изпрати уведомление, че е продала вещта в срок от 24 часа след продажбата. Не се посочват реквизити, на които трябва да съдържа. Тоест може и да е само едно изречение, в смисъл че вещта е продадена. Това уведомление се изпраща във всеки случай на извършена продажба. Вторият случай касае хипотезата на продадена вещ, реализирана на цена по-висока от сбора на лихвите и таксите по заложния билет. В този случай заложната къща изпраща уведомление за това, че вещта е продадена на по-висока цена и кани клиентът да си получи разликата. Не представлява законова пречка заложната къща да обедини и двата вида уведомление в едно, като обаче в този случай, ще трябва да се съобрази с 24-часовия срок.

Лазар Белев 

Каква е разликата между заложните къщи и частните лихвари?

Повод за написването на настоящата статия е фрапиращата некомпетентност на българските медии, които неволно или пък напълно съзнателно не правят разлика между законно работещите заложни къщи и частните лихвари отпускащи заеми.  Парадокс е, че и заложните къщи, и банките, и финансовите институции отпускат парични суми срещу лихва, но само за първите се използва понятието „лихварство”, което в българското общество има изключително негативна натовареност. За това и в повечето случаи когато се спомене заложна къща, обикновено това предизвиква не особено положителни асоциации.

Една от основните разлики между заложните къщи и частните лихвари е във вида кредити, които се отпускат. Заложните къщи отпускат бързи кредити срещу залог на движими вещи. Обезпечението в случай на невръщане на кредита е движима вещ с определена стойност. От друга страна частните лихвари отпускат кредити срещу обезпечения от рода на недвижими имоти, записи на заповед и т.н.

Друга разлика е в документите, които се използват. Заложните къщи съставят договор с клиента под формата на заложен билет с ясно установени реквизити и точно установени задължения за страните. Частните лихвари си служат с ипотеки, предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти и автомобили, записи на заповед, продажби с уговорка за обратно изкупуване, кредитиране срещу дебитни карти за получаване на помощи и т.н. много често с неясно съдържание или пък попълнени само като бланки.

Третата и най-важна разлика е в последствията, които настъпват при неплащане на задълженията. В случай на неплащане на дълга вещта служеща като обезпечение се продава и от продажната цена се погасява дълга, като отношенията между клиента и заложната къща са изчистени. Както показва практиката обаче при неплащане на дълг към частен лихвар последствията са много по-неприятни – загубено имущество на значителна стойност срещу нищожна сума и при това далеч не винаги поради невъзможност за плащане. В случаите на кредитиране срещу запис на заповед парите се търсят с всички допустими за това средства – освен изпълнителните листове в действие влизат и т.нар. „силови методи”.

Докато дейността по кредитиране от заложните къщи се извършва в помещения със задължителното отбелязване за това при контролирани от закона лихви при лихварите това обикновено се прави в домовете, кафенета, автомобили и т.н. места, като лихвата зависи единствено от волята на лихваря и това колко закъсал е клиентът.

Както се вижда между заложните къщи и лихварите няма абсолютно нищо общо, но е факт и това, че някои лихвари маскират дейността си чрез отваряне на заложни къщи, които обаче освен надписът, не отговарят и на минималните законови изисквания за подобна дейност.

Лазар Белев 

Защо заложните къщи изискват от клиентите лични данни?

Не е рядко явление някои клиенти, особено такива, които посещават заложна къща за първи път, да се притесняват да предоставят личните си данни, за да бъде съставен заложен билет. Като се има предвид, че една значителна част от извършващите кредитиране срещу залог институции /нарочно ще се въздържа да ги нарека заложни къщи/ не притежават необходимите удостоверения за администратори на лични данни, това недоверие определено има резон. За щастие обаче има и работещи съгласно всички законни изисквания заложни къщи, които са регистрирани съгласно Наредбата за дейността им и могат да обработват лични данни. За резервираността към предоставянето на лични данни на заложна къща немалка вина имат медиите, които масово разгласяват как при полицейска акция в заложна къща са открити лични карти, дебитни карти, записи на заповед и т.н. ………. Подобно заглавие е скандално, сензационно, продаващо и …………невярно. Просто защото истинската заложна къща, не извършва никакво друго кредитиране освен това срещу залог на движими вещи, и всякакви лични карти, записи на заповед, нотариални актове и т.н. документи, характерни за частното лихварство са и крайно неприсъщи.

Но да се върнем към основния въпрос в настоящата статии – Защо заложните къщи изискват от клиентите лични данни?

На първо място защото така се изисква от наредбата регламентираща дейността на заложните къщи. В чл. 10, ал. 2, т. 1 се посочва, че в регистъра на сключените сделки трябва да се впишат трите имена, ЕГН, № на документ за самоличност и адрес като за вписването на тези данни служителят на заложната къща изисква от лицето лична карта. Кратко, ясно и точно. Целта е да се ограничи залогът на крадени вещи чрез идентифициране на залогодателя.

Освен като залогодател обаче заложната къща може да изисква лични данни от клиента и в качеството му на купувач на изложени за продажба вещи. Закупувайки вещ от заложната къща клиентът бива вписан в регистъра за извършените продажби и съгласно чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредбата от него се изискват трите имена, ЕГН и адресна регистрация. Тук интересен момент е, че не се изисква от купувача лична карта. Следователно има вероятност купувача да не даде истинските си данни, но това е друга тема. Законно работещите заложни къщи и в този случай изискват лична карта, за да се застраховат.

Това са двете възможности, при които в заложните къщи могат да бъдат изисквани лични данни от клиентите. Все пак, за да се предпазят от евентуални злоупотреби клиентите на заложни къщи , особено, ако посещават за пръв път заложна къща и не са запознати с това, как да разпознаят работещите легално, задължително трябва да са нащрек и да се поинтересуват дали конкретната заложна къща е регистрирана като администратор на лични данни и притежава надлежно удостоверение за това.

Лазар Белев 

Заблуди относно заложните къщи – част 3

Заблуда № 6 Заложните къщи процъфтяват във времена на криза.

И преди съм казвал, че горепосоченото твърдение не отговаря напълно на истината. По правилно би звучало, че бизнесът на заложните къщи би оцелял в кризисни времена, но определено би работил по-добре във времена на икономически просперитет.  За да работят обаче сравнително успешно във времена на криза заложните къщи трябва да се адаптират и променят начина на работа. В трудни времена хората имат по-малки възможности да изплащат бързите кредити отпускани от заложните къщи, а и това, че е намалена покупателната способност води до по-малко качествени вещи за залог и по-ниски оценки и от там по-ниска средна стойност на залога. Всичко това води до намалени печалби за заложните къщи. Когато времената са добри, хората имат повече възможност да връщат заеми, има по-качествени вещи за залог и по-малко „изгорели” стоки и от там по-добри икономически резултати. Това е и причината заложните къщи да предпочитат стабилната икономика пред финансовата криза

Заблуда № 7 Заложните къщи са сенчест, нерегулиран бизнес

В действителност в продължение на почти 2 десетилетия това беше така, но в момента работата на заложните къщи е строго регулирана от Наредбата за дейността на заложните къщи , която макар и несъвършена все пак поставя рамките в които те да функционират. Режимът на изкарване на удостоверения от Министерството на финансите, НАП, Комисия за защита на личните данни и др. прави бизнеса много по-светъл, а предвид лошата слава, която някои заложни къщи създадоха на бизнеса проверките в тези финансови институции са много по-чести отколкото в други отрасли. Работещите легално заложни къщи биват почти ежемесечно проверявани от данъчни, икономическа полиция, комисия за защита на потребителите и КЗЛД и при установени нарушения се налагат значителни глоби. Това способства за стриктното спазване на правилата и това, заложните къщи да работят спазвайки всички правила.

Заблуда № 8 Заложните къщи са последен възможен изход, до който за да прибягнеш трябва да си изключително изпаднал.

Повечето клиенти на заложни къщи отиват в тях защото са осъзнали предимствата на кредита срещу залог и подобно кредитиране близо до тях е удобно, а и имат доверие на конкретната заложна къща. Повечето клиенти предпочитат да разчитат на заложната къща за бързи потребителски кредити вместо на роднини и приятели. Едно, че при заложните къщи парите се получават бързо и без въпроси, без проучвания и излишна бюрокрация, и второ не показваш затрудненото си положение пред  близките си като си спестяваш неудобството да се развалят лични отношения заради пари. В пълна сила важи поговорката „Чисти сметки – добри приятели”. Ако по някаква причина , продиктувана от несигурното ни битие заемът не може да бъде върнат това няма да доведе до негативно отношения между страните, заложната къща просто ще продаде обезпечението си и сметките са уредени. Ако обаче заемът към роднина или приятел не бъде върнат негативизма и разрушените междуличностни връзки при това за малки суми са много по –сериозен аргумент за това при финансова нужда да се обърнем за помощ към заложна къща.

Заблуда № 9 Заложните къщи са отживелица и откровен архаизъм в кредитирането

На фона на предлагането на всякакви кредити – от банки, от финансови институции и т.н. може за страничния наблюдател да остава впечатлението, че заложните къщи губят позиции и има много по-предпочитани начини за задоволяване на спешните финансови нужди. За запознатите обаче е пределно ясно, че заложната къща е кредитна институция с над 3000 годишна история, че от заложните къщи се създават съвременните банки  и че бизнесът кредитиране срещу залог не се е променил от хилядолетия.  На този вековен опит да се противопоставят сега модерните бързи кредити е несериозно. Те са просто една схема за бърза печалба, която ще загуби актуалността си след като кризата отмине и единствената причина за съществуването и е да бъдат направени бързи пари от нуждаещите се. Но този въпрос ще разгледам в отделна тема.  Въпреки, че заложните къщи имат векове опит зад гърба си това е динамичен и адаптиращ се към новите реалности бизнес, който ще продължи да съществува още дълги години благодарение на предимствата които предлага и спечеленото доверие на многобройните си клиенти.

Лазар Белев

Вижте още: 


Заблуди относно заложните къщи – част 1
Заблуди относно заложните къщи – част 2