петък, 25 ноември 2011 г.

Стана ли българинът по-умен по отношение тегленето на кредити?

В последния месец, по данни на БНБ българите са наблягали главно на тегленето на кредити със срок на погасяване до 1 година. От една страна това е лоша новина за банките, защото преимуществено изтеглените заеми са от т.нар тип „бързи кредити”, а този сегмент е доминиран от заложните къщи и небанковите институции, но от друга този факт изпраща посланието, че българската кредитна култура започва да се променя в положителна насока. 
Със започването да използва бързи кредити българинът от една страна се съобразява с несигурната икономическа обстановка, която не му гарантира стабилни и дългосрочни доходи, а от друга предпочита да избягва дългосрочното обвързване, а набляга на текущи нужди и простиране според чергата си.

Кредитния бум, освен че гарантираше икономически растеж поради по-голямото количество пари за потребление, от там и за производство доведе до това, много домакинства да посрещнат кризата не със спестявания, а с дългове, които не могат да погасяват. А когато попиташ някой от тези потребители, за какво е изхарчил например 30 хиляден потребителски кредит например се оказва, че е потрошен за няколко месеца за скъпа мебелировка, автомобил, маркови дрехи и щракане по заведения. Но кредитите освен възможностите, които дават имат един основен недостатък – трябва да бъдат връщани. Банките при цялата им търпимост все пак, за да не фалират трябва да си приберат инвестицията и се започва тормоз над длъжника, който се оказва в ситуация, че трябва да плаща 2-3 години хубав живот с минимум 10 години зверски лишения. И кой е виновен за това? Ами самият той, защото с недалновидното си поведение е поставил себе си и семейството си на ръба на оцеляването.

Сега същите тези скъпи вещи, с които се е ограждал се явяват и вариант да получи глътка въздух от хватката на банката, чрез обръщането им отново в пари. Длъжникът решил да продаде имуществото си има пред себе си варианта да ги обяви за продажба, която може да стане след определен период от време, или въобще да не стане или да получи бърз кредит срещу залог за тях в някоя от веригите заложни къщи. Когато си притиснат от банката, която ти поставя крайни срокове определено заложната къща е по-добрия избор.

Както споменахме данните за увеличено потребление на бързи кредити, които се базират само на подадени данни от регистрираните финансови институции, не се дължи на повишена платежоспособност, а на това, че хората трябва да връщат вземаните от банки кредити, чрез вземането на нови кредити, с които макар и стабилизиращи за кратко положението всъщност в дългосрочен план си създават допълнителни проблеми. Просто не може да се рефинансират безкрайно лоши кредити и единствения умен вариант е бърз кредит срещу залог на вещи, защото именно заложната къща е тази институция, която може да превърне скъпите, но ненужни вещи отново в пари, при това без да изисква от собственика си да ги връща. Ако той пожелае да си ги върне добре, но ако ли не – няма проблем – вещта просто ще смени собственика си и няма да повиши задлъжнялостта на взелия бърз кредит от заложна къща.