вторник, 22 ноември 2011 г.

Заложните къщи и проблемът с уведомленията

С приемането на Наредбата за дейността на заложните къщи бяха установени задължение за тях при определени обстоятелства клиентите да бъдат уведомявани, като основните касаещи това разпоредби са по чл.  11 ал. 3 „Заложната къща не по-късно от 24 часа след извършване на продажбата изпраща уведомление за това до притежателя на заложния билет писмено на хартиен или друг траен носител, даващ възможност на притежателя на заложния билет да съхранява адресираната до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.”, както и тези по чл. 23, ал. 6 и по чл. 27, ал. 2 установяващи, че в съответните хипотези на по-висока продажна цена отколкото е размера на задължението на заемателя се изплаща разликата в срок до 30 дни.

На практика уведомлението по чл 11 се пуска при всяка продажба, а тези по чл 23 и 27 само ако цената е по-висока, но нищо не пречи в едно съобщение да се пусне и уведомлението за продажбата и това, че е продадено на по-висока цена.

Интерес в разпоредбата на чл. 11, ал. 3 буди мъглявата формулировка „изпраща уведомление за това до притежателя на заложния билет писмено на хартиен или друг траен носител ........................ който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.”” . Мнозинството от заложни къщи масово възропта от това, че ще трябва да праща писма за всяка продажба, но докато за една малка заложна къща това е напълно възможно предвид не толкова големия обем продажби за големите вериги подобно действие би довело до допълнителни разходи, персонал и инвестиции в софтуер, които да се грижат за изпълнението на тези вменени от закона задължения. Но както винаги решението на наглед доста сложната ситуация може да се окаже максимално просто и сравнително евтино.

Зачитайки разпоредбата на закона прави впечатление много сходния изказ на горецитирания член с разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис – „Чл. 3. (1) Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. (2) Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.” ;)

С две думи с изпращането на електронен документ - дали ръчно, дали чрез автоматизиран софтуер може да бъде изпълнено лесно това задължение и да бъдат удовлетворени контролните органи, които в последно време доста настойчиво се интересуват от това как точно се уведомяват клиентите за продадените им вещи. А сертификата за електронен подпис струва около 60 лева на година.

За да бъде обаче надлежно доказано това уведомяване при проверка има допълнителни моменти, които обаче няма да разглеждам. Все пак и адвокатите деца хранят и е добре колегите със заложни къщи, които четат този блог да се обърнат към тях за изчистване на моментите с тези уведомления, защото вече има наложени глоби по този член. ;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар