И въпреки, че не съм нито литературен, нито кинокритик от позицията на читател и зрител ще си позволя да се усъмня в художествените качества както на разказа, така и на заснетият по него филм. Няма да коментирам актьорската игра, така е зададено от режисьора, така са го изиграли, но откровено не ми хареса пълната неяснота и абсолютните противоречия, както и напълно неразбираемият финал. Както се оказа собственикът на заложната къща Калин Бандеров и идея си няма коя е майка му, нито пък се разбра какво послание същата се опита да му предаде чрез часовника. Елементът на мистика с влизането и изчезването е абсолютно нелогичен и макар да цели по някакъв начин да засили ефекта на финала, просто оставя в зрителя едно тъпо усещане за загубени 8 минути от живота му, прекарани в гледане на въпросният филм.
Иначе се поразтърсих из интернет за да видя как се изказват хората, изживяващи се като художествени критици и най-общо останах да гледам като натровен с гъби. То не бяха метафори, то не бяха хиперболи, то не беше светоусещане и естетическа приемственост........... Може и така да е. Но за обикновения човек докоснал се до тези художествени творби не остава нищо друго освен усещането за загубено време. А и почти всеки работил малко по-дълго време в българска заложна къща ще бъде в състояние да разкаже къде-къде по-увлекателна или драматична история. Ако все пак Ви е любопитно с какво това произведение заслужи неодобрението ми можете да гледате въпросният филм напълно безплатно в Youtube.
Няма коментари:
Публикуване на коментар