вторник, 1 май 2012 г.

Иззетите вещи и заповедното производство по ГПК


Както неколкократно съм споменавал в блога си ескалиращата битова престъпност води до това, че в българските заложни къщи продължава да се увеличава дела на заложените крадени вещи, а от там и дела на тези, които биват изземвани от полицията, от което се търпят и съответните загуби. В предишна статия разгледах един от начините за преследване от страна на заложните къщи на недобросъвестните клиенти по наказателно-правен път /виж „Трябва ли заложните къщи да преследват клиентите залагащи крадени вещи?"/, а днес ще разгледам без да влизам в прекалени детайли и възможността за възстановяването на загубите по гражданско-правен път.

Гражданско процесуалния кодекс дава право на заложната къща в своя Чл. 417, т. 6 да поиска издаване на заповед за изпълнение и да се снабди с изпълнителен лист срещу длъжника. „Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите”. По своята правна същност заложният билет е договор за залог и като такъв заложната къща може да поиска издаването на заповед за изпълнение на негова база, когато дадена вещ бъде иззета от разследващите органи. Естествено, същия този заложен билет трябва напълно да отговаря на изискванията на Наредбата за дейността на заложните къщи и да бъдат надлежно попълнени и подписани договорната част и декларацията. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е по образец, просто трябва да бъдат попълнени имената на ищеца, ответника, компетентния съд, размера на претендираното парично вземане и оригинал и копие от документа, на който се основава претенцията – заложен билет и декларация + копие от протокола за доброволно предаване, както и съответната държавна такса.

От тук нататък има два варианта – в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение  длъжника да не възрази и тя да влезе в сила, да се образува изпълнително дело и длъжника да се сблъска с частните или държавни съдебни изпълнители. Втория вариант е да възрази и тогава заложната къща да бъде принудена да предяви иск за съществуването на вземането си. Подаването на възражение в конкретния случай не спира изпълнението.

Целта на това производство е максимално бързо кредитора да се снабди с изпълнителен лист срещу длъжника, за да може да потърси парите си по законов ред. Следва да се има предвид, че горепосоченото описание на процедурата е съвсем общо и има някои нюанси, във връзка с което е и моя съвет да се обърнете към добър адвокат, за да не бъдат допускани излишни грешки. Самото производство по издаване на заповед за изпълнение не е от най-трудните и всеки средно интелигентен човек би се справил и сам, но в случай, че срещу заповедта бъде подадено възражение и се налага подаването на положителен установителен иск за съществуване на вземането най-добре да потърсите квалифицирана юридическа помощ.