сряда, 28 март 2012 г.

Внимание! Фалшиви златни кюлчета!

В последно време кризата събуди изобретателността на фалшификаторите и покрай стандартните и познати от дълго време фалшификати, започнаха да се появяват и нови и непознати до този момент. Последния фрапантен случай, на който попаднах в практиката си е на опит а бъдат заложени в една от заложните ни къщи на златни кюлчета от бяло злато с проба 750. За щастие комисионерът е бил достатъчно добре подготвен, за да се усъмни, как така при натъркване върху камък успява да държи на всички киселини, което явно говори за проблем. Оказа се, че това са ментета с титаново покритие, което наистина е устойчиво на киселините за определяне на пробата на златото.

Друг разпространен вариант на тези кюлчета да имат доста дебела златна баня, като това, че са фалшиви може да се установи единствено по разликата в теглото от това което е реално и това което е изписано. За незапознатите с материята искам да отбележа, че златните кюлчета се леят с изключителна точност и няма как да правят разлики от порядъка на грам или повече. Това е и основния начин да бъдат засечени – разликата в теглото. Но пък и фалшификаторите не спят и винаги вземат контрамерки, които се изразяват в уеднаквяване на теглото, но това почти винаги е за сметка на размерите на златното кюлче, които трябва да се увеличават за да достигнат съответното тегло. Докато при монетите това е ясно видимо при златните кюлчета особено на такива с големи размери е трудно забележимо и не може да се ползва като ориентир. За това и към приемането на такива кюлчета в заложни къщи и златарски ателиета трябва да се подходи с особено внимание от служителите за да няма финансови загуби в значителни размери.

Интересен факт, е че най-висококачествените фалшификати на златни кюлчета се произвеждат в Африка, като за основа се използва волфрам, която е със същото тегло и плътност като златото. Ментето се облича с дебела златна баня издържаща на тестове с киселина и спираща рентгеновите лъчи дори на уредите на централните банки и единствения вариант да бъде установено, че става въпрос за фалшиви златни кюлчета е те да бъдат разпробити.

понеделник, 19 март 2012 г.

Заложни къщи за богатите

В представата на обикновения българин понятията богат човек и заложна къща са тотално несъвместими. В действителност обаче нещата далеч не стоят по този начин. Богатите хора периодично минават през моменти, в които им липсва ликвидност, защото те могат да имат достатъчно активи, но това не означава, че имат и достатъчно пари. За това и в световен мащаб, а и у нас започват да функционират т.нар заложни къщи за богати, които по същество са съвсем обикновени такива, като разликата от заложната къща за хора от средната класа е само във вида и размера на обезпеченията, които приемат. В условията на продължаваща финансова криза дори и състоятелните хора все по-често ще се нуждаят от свежи пари, а и все по-често материалните им активи ще изпълняват ролята на финансово стабилизиращ фактор.

В предишната статия за заложните къщи в Бевърли Хилс разгледах основните моменти защо и състоятелните хора търсят услугите на институциите кредитиращи срещу залог. А и съвсем скоро в една от заложните къщи в България излезе новината как строителен предприемач оставя като обезпечение скъп джип порше, за да покрие временен недостиг на финансови средства. Тази тенденция поне за България мисля, че ще се засили още повече, че вече на заложните къщи не се гледа като на места, в които могат да търсят финанси само хора от ниските слоеве на обществото. Големите вериги заложни къщи постепенно се превръщат в надежден партньор за хората с доста банкови кредити и свит бизнес и както може да бъде банка за бедните, така и може да бъде кредитор от най-висок клас за хора от бизнес елита.

Скъпите автомобили, часовници, бижута с диаманти и произведения на изкуството отдавна са навлезли в асортимента от приемани като обезпечение вещи на големите вериги, макар и не на всички, което показва че и състоятелните хора ясно осъзнават предимствата на това да можеш да превърнеш движимите си активи отново в пари, а когато нуждата отмине да си ги получиш обратно. Една значителна част от богатите хора, които са в нужда никога няма да потърсят заложната къща, едно поради предубеденост и второ не вярвайки, че тези институции могат да отговорят на финансовите им проблеми на стойност няколко десетки хиляди лева. И ще сгрешат. Вместо да получат в рамките на деня нужната сума срещу залог на един или два скъпи автомобила те ще загубят седмици обръщайки се към банка и залагайки недвижими имоти на много по-голяма стойност. А ако нещата не потръгнат? В заложната къща просто ще се продаде автомобил и всичко е уредено, а банката ще предяви правата си по ипотеката, ще образува изпълнително дело и ще вкара човека в излишни разходи и нерви. Далновидният ще избере заложната къща, като по-безопасен и носещ по-малко нерви и разходи вариант, а този, с предубежденията ще пропусне една много добра възможност да си набави свежи пари.

петък, 16 март 2012 г.

Малко смях по темата заложни къщи :)

Малка част от карикатурите и веселите снимки, които могат да е открият в интернет за заложните къщи

сряда, 14 март 2012 г.

Фалшивите сребърни монети - ІІ-ра част


След като в предишната статия за фалшивите сребърни монети разгледахме основните моменти за разпознаването им по грамаж, диаметър и проверката с киселина, мисля че е добре да се разгледат и разликите в изработката, която при ментетата на сребърни монети е на различно ниво, но никога на може да достигне тази на оригиналите.

На първо място, когато служителя сравнява дадена сребърна монета със снимка от каталог, трябва да следи за това, дали пропорциите са същите, дали отстоянията от ръба са спазени, дали елементите от гравировката съвпадат. Важно е да се огледа симетрията на буквите, дори и преди 150 години са държали на този аспект от сеченето на монети. Както се вижда на фалшификата някои са разкривени. Хубаво е да се знае, че обикновено фалшификати се правят на монети на поне 100 години, от които не са останали много бройки и вероятността в българска заложна къща, да бъде донесена истинска такава силно клони към нула.

Наличието на качествен каталог на сребърни монети след 1800-та година, без значение на хартиен или електронен носител е незаменим помощник на служителя в заложната къща, за да се предпази от приема на фалшификати. На снимката са дадени най-често срещаните грешки на фалшификаторите които са общовалидни за всички ментета, които в момента заливат пазара ни.

понеделник, 12 март 2012 г.

Заложните къщи в Бевърли Хилс - богатите също са в криза

В последните месеци в чуждестранния печат излязоха доста публикации за това как в едни от най-баровските квартали на Съединените щати бизнеса на заложните къщи преживява невиждан разцвет. Това, че и богатите повече от всякога имат нужда от пари е трудно за асимилиране от обикновения българин, но всъщност лесно може да се обясни с пристрастеността към живота на кредит, която е завладяла американското общество. Всичко е наред, докато имаш доходи да покриваш кредитите и ипотеките си. А когато кризата стигне и до лъскавия ти дом в Беварли Хилс, доходите намалеят, а вноските по лизинга на скъпата кола и ипотеката на скъпата къща се търсят все по настоятелно от банката? Ами тогава ти остава да потърсиш услугите на някоя от големите заложни къщи в района.

Дори самите заложни къщи в този квартал на богатите не са виждали толкова много охолно живеещи хора да търсят услугите им. За да поддържат стандарта си те се виждат принудени да оставят в местните заложни къщи скъпи часовници, бижута, автомобили, дизайнерски аксесоари и други вещи отличавали ги от обикновените хора. Това, че си известен все по-често не успява да ти плати сметката,  а банките все по често отказват увеличаване на кредитния лимит по картите на богатите и известните. В резултат на това заложните къщи се пълнят с всевъзможни скъпи стоки, като както утвърждават собствениците на заложни къщи в Бавърли Хилс средния размер на заема е между 3000 и 4000 $ / за сравнение в България е 20-80 лв./, и въпреки значителните суми, над 90% от клиентите откупуват заложените си вещи, което е горе- долу идеалното съотношение за една заложна къща.

Не са рядкост и случаите, при които клиенти директно продават бижутата си на заложната къща, като броя на тези продажби е нараснал над 3 пъти от началото на кризата. Това пък от своя страна прави заложните къщи отлично място за изгодни покупки на луксозни вещи, които могат да бъдат купени на много добри цени. Доколко заложните къщи в Бевърли Хилс могат да служат като барометър на икономиката не мога да се наема да коментирам, поради простата причина, че те работят с представители на една сравнително малка част от американското общество и едва ли са представителна извадка, но при всички положения може да се направи извода, че все по-малко ще бъдат хората, които няма да почувстват ефекта на кризата.

вторник, 6 март 2012 г.

Човешката страна на заложните къщи

От доста време пиша по темата заложни къщи, като основната ми цел е да дам на читателите на двата списвани от мен блога възможно най-широк поглед по една тема, по която негативизмът и предубедеността преобладават. В предишни мои статии съм обяснявал какво е заложна къща, как работи, каква е философията на този вид кредитиращи институции. Разглеждал съм историята, символите, проблемите и предизвикателствата, които стоят пред сектора. Но чак сега се сетих, че никога не съм предлагал на читателите заложната къща през погледа на служителя – това, как той възприема работата си, какво му харесва и какво не в нея и как я чувства.

От немалкия си опит със служители знам, че има 2 категории – едните са родени да бъдат комисионери, имат заложени в себе си уменията да комуникират, да убеждават, да знаят цената на всяко нещо. Другите са тези, които с подобаващи усилия могат да бъдат научени на всичко, което трябва да се знае за работата в заложна къща. Въпреки, че външно и двете категории служители работят еднакво има чувствителна разлика в мотивацията и погледа им върху нещата.

Скоро в разговор с един служител ми направи впечатление, че на въпроса ми - какво го кара да идва на работа в заложната къща половин час по рано и да си тръгва един час по-късно, получих отговор, който ме изненада. Работил съм си хиляди хора и мисля, че пределно добре познавам егоистичния и меркантилен характер на средностатистическия българин, чиито действия в работата най-често са мотивирани от пари, а понятия като доказване, личностна реализация и лоялност са изхвърлени отдавна от речника му.

Но да се върна на отговора – той беше – „Кефи ме да помагам на хората”. Когато поисках да ми изясни какво има предвид ми отговори, че въпреки предубеждението му към работата в заложни къщи, които е имал при започването си е видял, че това е един нормален бизнес при това със своята човешка страна. Сподели ми, че когато на обучението съм говорил с него за това, че основния принцип на заложната къща е „Помогни и спечели от това”, само дето не ми се е изсмял в лицето, все пак в тогавашния момент мирогледът му за кредитите срещу залог се е формирал от това, което излиза като новини в средствата за масова информация.

Това, което коренно е променило тогавашната му представа, е ежедневното общуване с клиентите, и това, че те често споделят пред него, че се обръщат към заложната къща защото са в нужда и нямат от къде да вземат пари, за да я посрещнат. Разказа ми как през зимните месеци една голяма част от залозите са били за да се купят лекарства или други медицински услуги. Сподели, че е сключвал договори за да могат хората да си платят тока, който иначе ще бъде изключен или че баба е оставила при него картина, за да купи храна на внучето си..........

По принцип това е ежедневието в заложната къща – да помагаш, въпреки, че все по-малко се замисляме над това. В началото ни прави впечатление, дори понякога се прибираме в къщи след работа изпълнени с вътрешно удовлетворение от свършената работа, не защото сме сключил добри сделки, а защото сме помогнали. След това да помагаш става рутина, и вече не се замисляш, че реално ти си в услуга на стотици хора, и правиш с работата си така, че те по някакъв начин да могат да преживеят по-лесно трудностите на днешните кризисни времена.

Пределно ми е ясно и това, което болшинството от хората, четящи тази статия ще си кажат пак благодарение на предубедеността си  - „Мръсните лихвари се опитват да се изкарат по-човечни”. Ами аз лично не се опитвам да се изкарам по-човечен и не ме интересува какво си мислят хората, които не са виждали заложна къща отблизо. Защото довечера ще се прибера знаейки, че днес стотици хората благодарение на услугата, която предлагат заложните къщи, за които работя, са си платили лекарствата, тока, парното, ремонтирали са автомобил или нещо друго или пък просто се си купили храна. За това и нито за секунда не съм съжалявал, че работя в заложна къща, а това, че разни анонимки в интернет употребяват за нас термини като „лихвари”, „мутри” и „измамници” е един миниатюрен негатив, който спокойно мога да приема.

четвъртък, 1 март 2012 г.

Фалшивите сребърни монети

В последно време е налице тенденция на засилено предлагане в заложните къщи на фалшиви сребърни монети. Същите представляват китайски препечатки на истински, реално съществуващи сребърни монети и понастоящем могат да се намерят на цена от няколко лева по сергийте в стоков базар „Илиенци”.  Ментетата са с относително добро качество и копират основно американски, канадски, мексикански и други монети, но е възможно скоро да се появят и други от техния вид.

За да се предпазят служителите в заложната къща от приемането на фалшиви сребърни монети трябва на първо място да видят какъв е грамажа и диаметъра. Всяко разминаване с тези 2 показателя трябва да изостри вниманието на служителя. Съдържанието на тези монети може да бъде най – различно: мелхиор, никел, да са посребрени и т.н. За това проверете в интернет параметрите на монетата и ако те не са същите откажете да я приемете.

При някои от фалшивите сребърни монети е напълно възможно тествайки я с киселина за сребро капката да стане червена и да реагира като истинска. Но това се дължи на сребърната баня, с която обикновено са покрити. Тя обикновено е доста тънка и след като веднъж бъде третирана с киселина оставя белезникаво петно върху монетата, което при повторно третиране капката става жалта, което е ясен индикатор, че отдолу няма сребро.

Друг вариант на проверка е с върха на бижутерската пила или с шкурка да се натърка определен участък и върху това място да се постави капка от киселината за проверка на сребро. Ако тя стане кърваво червена значи имаме истинска сребърна монета. Ако стане жълта значи имаме фалшификат.

Залагащите тези фалшиви сребърни монети измамници обикновено разчитат на това, че повечето служители в заложни къщи не са виждали оригиналите на монетите, нямат познания за грамажа и диаметъра им, често не разполагат с киселина за проверка на сребро, а и самите служители предвид това, че среброто е с ниска цена са не особено предпазливи и съсредоточени. Затова бъдете внимателни при приема на сребърни монети с чуждестранен произход.