понеделник, 7 ноември 2011 г.

Заложните къщи оцеляват като оказиони - мит или истина?

Скоро се появи новината, че 80% от заложните къщи станали оказиони. Подробности за това могат да се прочетат тук - http://www.moreto.net/novini.php?n=152094 . Много добре е описано как с това се избягват се изискванията по наредбата, служителите внасят по-малко осигуровки, подложени са на по-малко контрол, и като цяло по-малко проблеми ......... Само дето в тази новина няма нищо вярно, освен може би това, че Наредбата за дейността на заложните къщи е безкрайно далече от практиката.

А е невярна така обявяваната трансформация защото хората работещи като оказиони, златарски ателиета, финансови къщи и всякакви други форми за заобикаляне на законодателството просто никога не са били заложни къщи, за да стане така, че сега да се превръщат в нещо друго. Същите тези частни лихвари винаги са развивали частен лихварски бизнес без да се съобразяват със закона и никога не са били заложни къщи в истинския смисъл на думата.

В действителност имаше период, в който лихварите масово накачиха табелата „заложна къща” и дори за кратко работиха като такива, но след като се сблъскаха с всички трудности на легално работещите заложни къщи се отказаха и продължиха да работят както преди. За това и твърдението, че заложни къщи, работили по всички законови изисквания продължителен период от време изведнъж са станали нещо друго е изключително некоректно.

Както знаем за действителността в българската журналистика, когато се публикува дадена новина тя обикновено цели промяна на обществените нагласи и формиране на едно или друго обществено мнение. Ако с този откровено поръчков материал се цели насаждане на убеждението, че видиш ли нескопосано направената наредба е виновна за всички беди на заложните къщи бих се съгласил до някъде със съществуването му, но същия вместо това оставя у читателя убеждението, че заложните къщи всячески се опитват да избягат от контрол и плащане на данъци, затвърждавайки реномето им на полулегални субекти работещи в сивия сектор.

С подобни материали, вместо да се посочат проблемите пред заложните къщи в България, как най-лесно те да бъдат разрешени и каква комуникация с институциите да се създаде се слага кръст на всеки опит целящ да представи заложните къщи в по-добра светлина, с което аз категорично не мога да се съглася.