петък, 25 ноември 2011 г.

Стана ли българинът по-умен по отношение тегленето на кредити?

В последния месец, по данни на БНБ българите са наблягали главно на тегленето на кредити със срок на погасяване до 1 година. От една страна това е лоша новина за банките, защото преимуществено изтеглените заеми са от т.нар тип „бързи кредити”, а този сегмент е доминиран от заложните къщи и небанковите институции, но от друга този факт изпраща посланието, че българската кредитна култура започва да се променя в положителна насока. 
Със започването да използва бързи кредити българинът от една страна се съобразява с несигурната икономическа обстановка, която не му гарантира стабилни и дългосрочни доходи, а от друга предпочита да избягва дългосрочното обвързване, а набляга на текущи нужди и простиране според чергата си.

Кредитния бум, освен че гарантираше икономически растеж поради по-голямото количество пари за потребление, от там и за производство доведе до това, много домакинства да посрещнат кризата не със спестявания, а с дългове, които не могат да погасяват. А когато попиташ някой от тези потребители, за какво е изхарчил например 30 хиляден потребителски кредит например се оказва, че е потрошен за няколко месеца за скъпа мебелировка, автомобил, маркови дрехи и щракане по заведения. Но кредитите освен възможностите, които дават имат един основен недостатък – трябва да бъдат връщани. Банките при цялата им търпимост все пак, за да не фалират трябва да си приберат инвестицията и се започва тормоз над длъжника, който се оказва в ситуация, че трябва да плаща 2-3 години хубав живот с минимум 10 години зверски лишения. И кой е виновен за това? Ами самият той, защото с недалновидното си поведение е поставил себе си и семейството си на ръба на оцеляването.

Сега същите тези скъпи вещи, с които се е ограждал се явяват и вариант да получи глътка въздух от хватката на банката, чрез обръщането им отново в пари. Длъжникът решил да продаде имуществото си има пред себе си варианта да ги обяви за продажба, която може да стане след определен период от време, или въобще да не стане или да получи бърз кредит срещу залог за тях в някоя от веригите заложни къщи. Когато си притиснат от банката, която ти поставя крайни срокове определено заложната къща е по-добрия избор.

Както споменахме данните за увеличено потребление на бързи кредити, които се базират само на подадени данни от регистрираните финансови институции, не се дължи на повишена платежоспособност, а на това, че хората трябва да връщат вземаните от банки кредити, чрез вземането на нови кредити, с които макар и стабилизиращи за кратко положението всъщност в дългосрочен план си създават допълнителни проблеми. Просто не може да се рефинансират безкрайно лоши кредити и единствения умен вариант е бърз кредит срещу залог на вещи, защото именно заложната къща е тази институция, която може да превърне скъпите, но ненужни вещи отново в пари, при това без да изисква от собственика си да ги връща. Ако той пожелае да си ги върне добре, но ако ли не – няма проблем – вещта просто ще смени собственика си и няма да повиши задлъжнялостта на взелия бърз кредит от заложна къща.

вторник, 22 ноември 2011 г.

Заложните къщи и проблемът с уведомленията

С приемането на Наредбата за дейността на заложните къщи бяха установени задължение за тях при определени обстоятелства клиентите да бъдат уведомявани, като основните касаещи това разпоредби са по чл.  11 ал. 3 „Заложната къща не по-късно от 24 часа след извършване на продажбата изпраща уведомление за това до притежателя на заложния билет писмено на хартиен или друг траен носител, даващ възможност на притежателя на заложния билет да съхранява адресираната до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.”, както и тези по чл. 23, ал. 6 и по чл. 27, ал. 2 установяващи, че в съответните хипотези на по-висока продажна цена отколкото е размера на задължението на заемателя се изплаща разликата в срок до 30 дни.

На практика уведомлението по чл 11 се пуска при всяка продажба, а тези по чл 23 и 27 само ако цената е по-висока, но нищо не пречи в едно съобщение да се пусне и уведомлението за продажбата и това, че е продадено на по-висока цена.

Интерес в разпоредбата на чл. 11, ал. 3 буди мъглявата формулировка „изпраща уведомление за това до притежателя на заложния билет писмено на хартиен или друг траен носител ........................ който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.”” . Мнозинството от заложни къщи масово възропта от това, че ще трябва да праща писма за всяка продажба, но докато за една малка заложна къща това е напълно възможно предвид не толкова големия обем продажби за големите вериги подобно действие би довело до допълнителни разходи, персонал и инвестиции в софтуер, които да се грижат за изпълнението на тези вменени от закона задължения. Но както винаги решението на наглед доста сложната ситуация може да се окаже максимално просто и сравнително евтино.

Зачитайки разпоредбата на закона прави впечатление много сходния изказ на горецитирания член с разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис – „Чл. 3. (1) Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. (2) Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.” ;)

С две думи с изпращането на електронен документ - дали ръчно, дали чрез автоматизиран софтуер може да бъде изпълнено лесно това задължение и да бъдат удовлетворени контролните органи, които в последно време доста настойчиво се интересуват от това как точно се уведомяват клиентите за продадените им вещи. А сертификата за електронен подпис струва около 60 лева на година.

За да бъде обаче надлежно доказано това уведомяване при проверка има допълнителни моменти, които обаче няма да разглеждам. Все пак и адвокатите деца хранят и е добре колегите със заложни къщи, които четат този блог да се обърнат към тях за изчистване на моментите с тези уведомления, защото вече има наложени глоби по този член. ;)

петък, 11 ноември 2011 г.

Какви възможности предлага един бърз кредит от заложна къща?

След статията за това, защо бързия кредит от заложна къща е по-добрия избор при нужда от пари за спешни житейски нужди мисля, че е време да отделя внимание и на възможностите които предлага този вид кредитиране.

Малко известен факт е, че освен най-бързия, кредитът от заложна къща е и най-гъвкавият паричен заем предоставящ възможности, които никой друг вид потребителски кредитиране не може.  Вземайки паричен заем от заложна къща клиентът има няколко възможности, когато настъпи падежа, които ще разгледам по-долу.

Ще разгледаме един типичен пример за бърз кредит от заложна къща със следните параметри:
Размер на кредита – 200 лв.
Срок: 30 дни
Месечни такси 9 % /18 лв./
Месечни лихви 3% /6 лв./

Първа възможност – да бъде изплатен целия размер на кредита включващ главница + лихви + такси, с което кредитът да бъде погасен и вещта да бъде върната на собственика и. При гореизброените параметри клиентът ще трябва да изплати на заложната къща общо 224 лв.

Много по-интересна е следващата, втора възможност – в случай, че клиента не разполага с целия размер на кредита той може да заплати само лихвата по него и договорът да бъде презаверен с нов падеж. Обикновено лихвата съставлява между 5 и 15 % от стойността на главницата, като това зависи от размера на отпуснатата сума. Като изхождаме от параметрите на примера това означава, че заплащайки лихви и такси в размер на 24 лева договорът ще бъде както се казва на жаргон „удължен” с нов срок по избор на клиента.

Третата възможност предлагана за връщане на паричния заем е да бъде изплатената лихвата + таксите + част от главницата, като договорът отново бъде презаписан с нов падеж. Ако приемем, че клиентът не притежава 224 лв. а например 124 лева, заплащайки ги той ще получи нов договор, в който обаче ще бъде регламентирана нова главница в размер на 100 лв, а от там и по ниски лихви и такси в размер на 12 лева. В този случай потребителят на бърз кредит ще дължи на заложната къща на следващия падеж сумата от 112 лева за да си върне вещта.

Четвъртия вариант, до който обикновено прибягват около 15-20% от потребителите, е да се откажат от изплащането на кредита, като единствената последица от това е, че вещта им ще смени собственика си, без да има каквито и да е други претенции от страна на заложната къща към тях.

Както се вижда кредитът от заложна къща притежава значителни предимства  по отношение на връщането му, които са изцяло в зависимост от възможностите и волята на клиента към момента на падежа.

Лазар Белев

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Заложните къщи оцеляват като оказиони - мит или истина?

Скоро се появи новината, че 80% от заложните къщи станали оказиони. Подробности за това могат да се прочетат тук - http://www.moreto.net/novini.php?n=152094 . Много добре е описано как с това се избягват се изискванията по наредбата, служителите внасят по-малко осигуровки, подложени са на по-малко контрол, и като цяло по-малко проблеми ......... Само дето в тази новина няма нищо вярно, освен може би това, че Наредбата за дейността на заложните къщи е безкрайно далече от практиката.

А е невярна така обявяваната трансформация защото хората работещи като оказиони, златарски ателиета, финансови къщи и всякакви други форми за заобикаляне на законодателството просто никога не са били заложни къщи, за да стане така, че сега да се превръщат в нещо друго. Същите тези частни лихвари винаги са развивали частен лихварски бизнес без да се съобразяват със закона и никога не са били заложни къщи в истинския смисъл на думата.

В действителност имаше период, в който лихварите масово накачиха табелата „заложна къща” и дори за кратко работиха като такива, но след като се сблъскаха с всички трудности на легално работещите заложни къщи се отказаха и продължиха да работят както преди. За това и твърдението, че заложни къщи, работили по всички законови изисквания продължителен период от време изведнъж са станали нещо друго е изключително некоректно.

Както знаем за действителността в българската журналистика, когато се публикува дадена новина тя обикновено цели промяна на обществените нагласи и формиране на едно или друго обществено мнение. Ако с този откровено поръчков материал се цели насаждане на убеждението, че видиш ли нескопосано направената наредба е виновна за всички беди на заложните къщи бих се съгласил до някъде със съществуването му, но същия вместо това оставя у читателя убеждението, че заложните къщи всячески се опитват да избягат от контрол и плащане на данъци, затвърждавайки реномето им на полулегални субекти работещи в сивия сектор.

С подобни материали, вместо да се посочат проблемите пред заложните къщи в България, как най-лесно те да бъдат разрешени и каква комуникация с институциите да се създаде се слага кръст на всеки опит целящ да представи заложните къщи в по-добра светлина, с което аз категорично не мога да се съглася.