петък, 16 септември 2011 г.

Въпроси по променената Наредба за дейността на заложните къщи

След промените в Наредбата за дейността им много колеги със заложни къщи се обръщат към мен с въпроси, какво реално трябва да бъде тълкуването на даден член. Честно казано в някои случаи това ме затруднява в значителна степен предвид факта, че този подзаконов нормативен акт по лошото си качество на съставяне според мен няма аналог в българския правен мир. Един от най-често срещаните въпроси в последно време касае неадекватната разпоредба на чл. 10 ал. 1, т. 3 касаеща вписването на данни за мястото за съхранение на вещта в регистъра на сключените сделки.  Въпросът е следния:

Трябва ли освен в регистъра заложната къща да предвиди включване в заложния билет на клауза посочваща мястото на съхранение на заложената вещ?
Отговорът ми е, че това не се налага. В наредбата съществува единствено задължението за заложните къщи да вписват това в регистъра. Чл. 14, ал. 1 изрично посочва каква да бъде формата на заложния билет и клаузите, които трябва да се съдържат в него, а те са тези съгласно приложение № 4 към Наредбата. Там клаузата място на съхранение не фигурира, следователно вписването на място на съхранение – в заложната къща или в трезор не важи за заложния билет.

Друг въпрос, който често се задава е: Трябва ли задължително служителят от заложна къща да изисква лична карта от купувача на излязла за продажба вещ?
Отговорът е, че не трябва. Купувачът просто трябва да съобщи трите си имена, ЕГН и адрес. Това е нормативно установено в чл. 11, ал. 2, т. 2. Това е разликата със залогодателя, на когото съгласно разпоредбата на чл 10, ал. 2, т. 1 служителят в заложна къща е задължен да изисква документ за самоличност.

В какви хипотези се прилагат уведомленията за продажба по чл. 11, ал. 3 и тези по чл. 23, ал. 6?
В първия случай наредбата задължава заложната къща, да изпрати уведомление, че е продала вещта в срок от 24 часа след продажбата. Не се посочват реквизити, на които трябва да съдържа. Тоест може и да е само едно изречение, в смисъл че вещта е продадена. Това уведомление се изпраща във всеки случай на извършена продажба. Вторият случай касае хипотезата на продадена вещ, реализирана на цена по-висока от сбора на лихвите и таксите по заложния билет. В този случай заложната къща изпраща уведомление за това, че вещта е продадена на по-висока цена и кани клиентът да си получи разликата. Не представлява законова пречка заложната къща да обедини и двата вида уведомление в едно, като обаче в този случай, ще трябва да се съобрази с 24-часовия срок.

Лазар Белев 

сряда, 14 септември 2011 г.

Каква е разликата между заложните къщи и частните лихвари?

Повод за написването на настоящата статия е фрапиращата некомпетентност на българските медии, които неволно или пък напълно съзнателно не правят разлика между законно работещите заложни къщи и частните лихвари отпускащи заеми.  Парадокс е, че и заложните къщи, и банките, и финансовите институции отпускат парични суми срещу лихва, но само за първите се използва понятието „лихварство”, което в българското общество има изключително негативна натовареност. За това и в повечето случаи когато се спомене заложна къща, обикновено това предизвиква не особено положителни асоциации.

Една от основните разлики между заложните къщи и частните лихвари е във вида кредити, които се отпускат. Заложните къщи отпускат бързи кредити срещу залог на движими вещи. Обезпечението в случай на невръщане на кредита е движима вещ с определена стойност. От друга страна частните лихвари отпускат кредити срещу обезпечения от рода на недвижими имоти, записи на заповед и т.н.

Друга разлика е в документите, които се използват. Заложните къщи съставят договор с клиента под формата на заложен билет с ясно установени реквизити и точно установени задължения за страните. Частните лихвари си служат с ипотеки, предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти и автомобили, записи на заповед, продажби с уговорка за обратно изкупуване, кредитиране срещу дебитни карти за получаване на помощи и т.н. много често с неясно съдържание или пък попълнени само като бланки.

Третата и най-важна разлика е в последствията, които настъпват при неплащане на задълженията. В случай на неплащане на дълга вещта служеща като обезпечение се продава и от продажната цена се погасява дълга, като отношенията между клиента и заложната къща са изчистени. Както показва практиката обаче при неплащане на дълг към частен лихвар последствията са много по-неприятни – загубено имущество на значителна стойност срещу нищожна сума и при това далеч не винаги поради невъзможност за плащане. В случаите на кредитиране срещу запис на заповед парите се търсят с всички допустими за това средства – освен изпълнителните листове в действие влизат и т.нар. „силови методи”.

Докато дейността по кредитиране от заложните къщи се извършва в помещения със задължителното отбелязване за това при контролирани от закона лихви при лихварите това обикновено се прави в домовете, кафенета, автомобили и т.н. места, като лихвата зависи единствено от волята на лихваря и това колко закъсал е клиентът.

Както се вижда между заложните къщи и лихварите няма абсолютно нищо общо, но е факт и това, че някои лихвари маскират дейността си чрез отваряне на заложни къщи, които обаче освен надписът, не отговарят и на минималните законови изисквания за подобна дейност.

Лазар Белев 

понеделник, 12 септември 2011 г.

Защо заложните къщи изискват от клиентите лични данни?

Не е рядко явление някои клиенти, особено такива, които посещават заложна къща за първи път, да се притесняват да предоставят личните си данни, за да бъде съставен заложен билет. Като се има предвид, че една значителна част от извършващите кредитиране срещу залог институции /нарочно ще се въздържа да ги нарека заложни къщи/ не притежават необходимите удостоверения за администратори на лични данни, това недоверие определено има резон. За щастие обаче има и работещи съгласно всички законни изисквания заложни къщи, които са регистрирани съгласно Наредбата за дейността им и могат да обработват лични данни. За резервираността към предоставянето на лични данни на заложна къща немалка вина имат медиите, които масово разгласяват как при полицейска акция в заложна къща са открити лични карти, дебитни карти, записи на заповед и т.н. ………. Подобно заглавие е скандално, сензационно, продаващо и …………невярно. Просто защото истинската заложна къща, не извършва никакво друго кредитиране освен това срещу залог на движими вещи, и всякакви лични карти, записи на заповед, нотариални актове и т.н. документи, характерни за частното лихварство са и крайно неприсъщи.

Но да се върнем към основния въпрос в настоящата статии – Защо заложните къщи изискват от клиентите лични данни?

На първо място защото така се изисква от наредбата регламентираща дейността на заложните къщи. В чл. 10, ал. 2, т. 1 се посочва, че в регистъра на сключените сделки трябва да се впишат трите имена, ЕГН, № на документ за самоличност и адрес като за вписването на тези данни служителят на заложната къща изисква от лицето лична карта. Кратко, ясно и точно. Целта е да се ограничи залогът на крадени вещи чрез идентифициране на залогодателя.

Освен като залогодател обаче заложната къща може да изисква лични данни от клиента и в качеството му на купувач на изложени за продажба вещи. Закупувайки вещ от заложната къща клиентът бива вписан в регистъра за извършените продажби и съгласно чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредбата от него се изискват трите имена, ЕГН и адресна регистрация. Тук интересен момент е, че не се изисква от купувача лична карта. Следователно има вероятност купувача да не даде истинските си данни, но това е друга тема. Законно работещите заложни къщи и в този случай изискват лична карта, за да се застраховат.

Това са двете възможности, при които в заложните къщи могат да бъдат изисквани лични данни от клиентите. Все пак, за да се предпазят от евентуални злоупотреби клиентите на заложни къщи , особено, ако посещават за пръв път заложна къща и не са запознати с това, как да разпознаят работещите легално, задължително трябва да са нащрек и да се поинтересуват дали конкретната заложна къща е регистрирана като администратор на лични данни и притежава надлежно удостоверение за това.

Лазар Белев 

вторник, 6 септември 2011 г.

Заблуди относно заложните къщи – част 3



Заблуда № 6 Заложните къщи процъфтяват във времена на криза.

И преди съм казвал, че горепосоченото твърдение не отговаря напълно на истината. По правилно би звучало, че бизнесът на заложните къщи би оцелял в кризисни времена, но определено би работил по-добре във времена на икономически просперитет.  За да работят обаче сравнително успешно във времена на криза заложните къщи трябва да се адаптират и променят начина на работа. В трудни времена хората имат по-малки възможности да изплащат бързите кредити отпускани от заложните къщи, а и това, че е намалена покупателната способност води до по-малко качествени вещи за залог и по-ниски оценки и от там по-ниска средна стойност на залога. Всичко това води до намалени печалби за заложните къщи. Когато времената са добри, хората имат повече възможност да връщат заеми, има по-качествени вещи за залог и по-малко „изгорели” стоки и от там по-добри икономически резултати. Това е и причината заложните къщи да предпочитат стабилната икономика пред финансовата криза

Заблуда № 7 Заложните къщи са сенчест, нерегулиран бизнес

В действителност в продължение на почти 2 десетилетия това беше така, но в момента работата на заложните къщи е строго регулирана от Наредбата за дейността на заложните къщи , която макар и несъвършена все пак поставя рамките в които те да функционират. Режимът на изкарване на удостоверения от Министерството на финансите, НАП, Комисия за защита на личните данни и др. прави бизнеса много по-светъл, а предвид лошата слава, която някои заложни къщи създадоха на бизнеса проверките в тези финансови институции са много по-чести отколкото в други отрасли. Работещите легално заложни къщи биват почти ежемесечно проверявани от данъчни, икономическа полиция, комисия за защита на потребителите и КЗЛД и при установени нарушения се налагат значителни глоби. Това способства за стриктното спазване на правилата и това, заложните къщи да работят спазвайки всички правила.

Заблуда № 8 Заложните къщи са последен възможен изход, до който за да прибягнеш трябва да си изключително изпаднал.

Повечето клиенти на заложни къщи отиват в тях защото са осъзнали предимствата на кредита срещу залог и подобно кредитиране близо до тях е удобно, а и имат доверие на конкретната заложна къща. Повечето клиенти предпочитат да разчитат на заложната къща за бързи потребителски кредити вместо на роднини и приятели. Едно, че при заложните къщи парите се получават бързо и без въпроси, без проучвания и излишна бюрокрация, и второ не показваш затрудненото си положение пред  близките си като си спестяваш неудобството да се развалят лични отношения заради пари. В пълна сила важи поговорката „Чисти сметки – добри приятели”. Ако по някаква причина , продиктувана от несигурното ни битие заемът не може да бъде върнат това няма да доведе до негативно отношения между страните, заложната къща просто ще продаде обезпечението си и сметките са уредени. Ако обаче заемът към роднина или приятел не бъде върнат негативизма и разрушените междуличностни връзки при това за малки суми са много по –сериозен аргумент за това при финансова нужда да се обърнем за помощ към заложна къща.

Заблуда № 9 Заложните къщи са отживелица и откровен архаизъм в кредитирането

На фона на предлагането на всякакви кредити – от банки, от финансови институции и т.н. може за страничния наблюдател да остава впечатлението, че заложните къщи губят позиции и има много по-предпочитани начини за задоволяване на спешните финансови нужди. За запознатите обаче е пределно ясно, че заложната къща е кредитна институция с над 3000 годишна история, че от заложните къщи се създават съвременните банки  и че бизнесът кредитиране срещу залог не се е променил от хилядолетия.  На този вековен опит да се противопоставят сега модерните бързи кредити е несериозно. Те са просто една схема за бърза печалба, която ще загуби актуалността си след като кризата отмине и единствената причина за съществуването и е да бъдат направени бързи пари от нуждаещите се. Но този въпрос ще разгледам в отделна тема.  Въпреки, че заложните къщи имат векове опит зад гърба си това е динамичен и адаптиращ се към новите реалности бизнес, който ще продължи да съществува още дълги години благодарение на предимствата които предлага и спечеленото доверие на многобройните си клиенти.

Лазар Белев

Вижте още: 


Заблуди относно заложните къщи – част 1
Заблуди относно заложните къщи – част 2

понеделник, 5 септември 2011 г.

Заблуди относно заложните къщи – част 2

Продължение на статията „Заблуди относно заложните къщи”

Заблуда № 3. Повечето стоки залагани от клиентите на заложните къщи „изгарят” и собствениците им ги губят.

Това е една доста разпространена неистина тиражирана основно от медиите. Реалността е, че в зависимост от вида на вещите процента на взетите обратно вещи варира между 70 и 85 %. И обикновено една и съща вещ се оставя многократно в заложна къща срещу паричен заем. Като посочих в заблуда № 2 заложната къща няма ни най-малък интерес дадена вещ да остане при нея. Вещта се намесва в отношенията между залогодател и заложна къща дотолкова, че да гарантира връщане на заем. За това и цените на които се осъществяват залозите са доста ниски в очите на обществото. Не се дават прекалено високи оценки на вещи не защото заложната къща иска да вземе вещта и да я продаде със значителна печалба, а за да бъде стимулиран залогодателят да си върне вещта, вместо да я остави да изгори.

 Заблуда № 4. Заложните къщи работят с прекомерно високи лихвени проценти.

Размера на лихвата без значение дали кредитирането се извършва от заложна къща или банка зависят от срока на кредита, обезпечението и риска. Обикновено бързите кредити от заложни къщи са за малки суми и кратки срокове. Като единствено обезпечение за опуснатата сума е оставената движима вещ, чиято стойност в преобладаващия случай с времето намалява. Обикновено кредитът от заложна къща в преобладаващия процент от случаи е в диапазона 20 – 100 лв. Ако приемем, че една заложна къща работи на банкови лихви от 12-14% на годишна база то тогава с 1% месечна лихва тя не би могла да си покрие разходите, защото на тези примерно 100 лв. лихвата за един месец е 1 лв. с която трябва да се плащат наеми, сметки и заплати, а и да остава печалба, която е крайна цел на всяка търговска организация. С увеличаването на сумата на кредита естествено и лихвеният процент пада. Все пак въпреки сравнително високите си в сравнение с банките лихви, условията в заложните къщи са по-добри отколкото на небанковите финансови институции предлагащи бързи кредити /Виж още „Бърз кредит – от заложна къща или финансова институция?”/. Освен това в законно работещите заложни къщи няма скрити такси, които обикновено не се вземат предвид, при сравнение на лихвените условия.

Заблуда № 5 Заложните къщи се разполагат в бедни квартали и привличат пропаднали членове на обществото.

Истината е, че заложните къщи са ориентирани към хора които не могат или не искат да се възползват от банково кредитиране. Истина е и че има много места където се предоставят парични кредити срещу залог, на които има надпис „заложна къща”, но нито принципите им на работа, нито обслужването, нито условията им дават правото да се наричат така. Именно подобни дупки създават представата за типичната българска заложна къща, което обаче е доста далече от действителността. В момента тече тенденция към все по-голяма публичност на бизнесът заложни къщи, като все по често тези финансови институции могат да бъдат видени на комуникативни места, в просторни помещения и униформен персонал обучаван по всички съвременни правила за работа с клиенти.  В близко време, ще станем свидетели на това, как хора от условно наречената „българска средна класа”, които не са използвали до момента услугите на заложните къщи ще станат техни клиенти. Това няма да бъда в резултат на изпадането им в по-долна група в следствие на икономическата криза, а ще е резултат от запознаване с предимствата на кредитирането срещу залог и променения в положителна насока имидж на заложните къщи.

Не е вярно и че бизнесът на заложните къщи се крепи на пропаднали членове на обществото – малцинства, наркомани, пропаднали алкохолици и т.н. Подобни хора са икономически неактивни, без доходи, съответно без потенциал да носят печалба. Никой бизнес не би могъл да функционира успешно ако разчита на подобен род клиенти. Типичните клиенти на заложната къща са хора живеещи в радиус до 2-3 километра, хора които се нуждаят от спешни заеми за внезапно възникнали финансови нужди – ремонти, лечение, закъсняла заплата, битови сметки, просрочване на вноска по банков кредит и т.н. Клиентите на заложната къща не са хора без доходи, а такива, които не притежават спестявания, които да използват когато нуждата от пари ги застигне ненадейно. Когато веднъж ползват кредит от заложна къща, такива хора се убеждават в ползата от заложните къщи и обикновено ползват услугите им когато имат нужда от спешна финансова помощ.

Лазар Белев 

фотография: http://photo-forum.net/ 

събота, 3 септември 2011 г.

Бърз кредит – от заложна къща или финансова институция?

В последните 2 месеца се наблюдава засиленото предлагане на бързи кредити от всевъзможни знайни и незнайни кредитни институции. Т.нар. „бързи кредити” в момента имат своите корени в свитото банково кредитиране, затрудненото  погасяване на вече отпуснати кредити от други институции /предимно банки/ и опасността да се пристъпи към изпълнителни действия. Психологията на бързия кредит е следната – човек най-често се нуждае от не голяма сума пари – в порядъка 100 – 500 лв. за разплащане на всякакви спешно изникнали нужди – покупка на лекарства , доплащане на ремонт на жилище или автомобил, погасяване на закъсняла вноска по кредит към банка и т.н. Причините да се потърси такъв кредит са хиляди. В същото време за горепосочените суми е неоправдано да се обръща човек към банка по няколко причини: първо банките не обичат да се занимават с такива малки суми и за кратки срокове, второ – възможно е клиентът да има вече кредит вписан в Кредитния регистър, който да възпрепятства вземането на следващ кредит, трето – парите да трябват в рамките на същия ден и т.н. И именно тук е ролята на бързите зами или кредити предоставяни от заложни къщи и небанкови финансови институции.

Обикновено бързите потребителски кредити са до 1000 лева, като масово са в предела 200-400 лева. Тези суми можете да получите както от заложните къщи така и от финансовите институции. По мое мнение обаче в този вид кредитиране заложните къщи съвсем заслужено държат лидерската позиция по следните причини:

1.       Нуждата от пари възниква внезапно и обикновено изисква бърза реакция на проблема. Без значение дали ще посетите офис на финансова институция или ще кандидатствате по интернет обикновено срока за одобрение на кредита, което обявяват е 24 часа. В заложната къща одобрението реално отнема от порядъка на 3-5 минути колкото е времето за проверка и оценка на дадена вещи  и още толкова за изготвяне на договор и отпускане на необходимата сума.

2.       В сравнение с повечето финансови институции предлаганите от големите вериги заложни къщи лихвени условия са определено по-добри. За пример в една от тези кредитни институции при отпускането на кредит в размер на 200 лв. за 36 седмици /приблизително 9 месеца/общата сума, която накрая се връща е в размер на 435,24 лв.За сравнение в заложна къща същата сума при месечна лихва от 12% /24 лв./ 9 месеца е 416 лева. На пръв поглед разликата не е голяма, но при кредитните институции има някои уловки, като такси предсрочно погасяване, неустойки и т.н. юридически трикове, които правят така, че щеш - не щеш плащаш горното оскъпяване.

3.       За разлика от твърдо установените седмични вноски, бързия кредит от заложна къща е много по-гъвкава система която позволява както плащането само на лихва така и плащането на лихва + част от главница и съответно при следващ падеж лихвата да бъде по-ниска, като няма срок, за който да се върне заема – може да се направи и на следващия месец, а може след година.

4.       От плащане на бърз кредит от заложна къща можеш да се откажеш по всяко време. Заложната къща ще продаде заложената от нея вещ и отношенията между клиента и нея ще бъдат уредени. Отказът от плащане на заем от финансова кредитна институция без значение от причината ще доведе единствено до посещения в дома и работата Ви на така популярните събирачи на дългове или съдия изпълнител, а междувременно взетия от вас кредит поради тези разходи ще се увеличи 5 – 8 пъти!

Наистина бързия кредит от заложна къща има дребното неудобство, че трябва да оставите за времето на кредита своя движима вещ във владение на заложната къща, но пък гореописаните неприятности, които можете да си спестите определено биха го компенсирали напълно.  За това следващия път, когато внезапно ви дотрябват бързи пари не се притеснявайте да се обърнете към заложна къща – въпреки, че има и доста некоректни сред тях в интернет можете лесно да откриете тези, които работят законно и биха помогнали във финансово труден момент без опасност да станете жертва на измама.

Лазар Белев 

петък, 2 септември 2011 г.

Заблуди относно заложните къщи – част 1

Благодарение на десетилетията безконтролно развитие на сектора заложни къщи в България сред обществото има насадени доста неверни представи за това какво всъщност представлява този бизнес. За да се разбере по-точно същността и ролята на заложните къщи ще се постарая в серия от статии  да оборя най-често срещаните заблуди за този вид кредитиране в България.

Заблуда № 1 Заложните къщи работят с крадени вещи.

Кредитирането срещу залог е бизнес като всеки друг. И за разлика от повече бизнеси в България за заложните къщи има специален нормативен акт, който урежда дейността им – Наредба за дейността на заложните къщи. В действителност българското законодателство не изисква от заложните къщи да искат от клиента доказателство, че той е собственик. Но ако вещта, която се залага се окаже крадена тя се изземва от разследващите органи и заложната къща претърпява щета. С приемането на Наредбата за дейността на заложните къщи се въведе строгото изискване да се обработват личните данни на клиентите, с което освен по-лесното откриване на извършителите на престъпления срещу собствеността се целеше и това крадците с нормална интелигентност да се въздържат от посещения в заложните къщи защото данните им ще бъдат записани и за полицията ще бъде елементарно да ги открият. Доколко това е постигнато предвид все още многото заложни къщи работещи в сивия сектор е отделен въпрос. Заложните къщи нямат и интерес да продадат на клиент крадена вещ, защото това би навредило на репутацията им и те са наистина заинтересовани при тях да не се предлагат вещи обект на престъпление. В законно работещите заложни къщи, водещи изрядно регистрите си, вероятността да бъде заложена крадена стока или да бъде закупена такава не е по-голяма от това да закупите същата стока, от който и да е битпазар, дори е по-малка защото крадците са наясно, че няма как безнаказано и анонимно да оставят крадена стока в тях. Хората, които не са наясно с този факт обаче продължават да вярват, че заложните къщи са сред основните канали за пласиране на крадени вещи, а това съвсем очевидно не е така, като този факт преди време беше признат и от полицията.

Заблуда № 2 Заложните къщи искат да вземат евтино дадена вещ ,за да я продаде скъпо.

Това е втората по разпространеност заблуда. Всъщност заложната къща няма абсолютно никакъв интерес оставените за залог вещи да бъдат губени от клиентите. Заложната къща е кредитна институция и с колкото по-голям финансов ресурс разполагат за отпускане на кредити обезпечени със залог толкова по-голяма печалба тя може да очаква. Заложните къщи печелят от лихвите, които се плащат по кредитите и целта е да осъществи кредитиране срещу вещ, която след това ще бъде върната срещу заплатени главници и лихва. Оставените да изгорят вещи също при продажба биха донесли печалба, но реално до момента на продажба те са просто затворен пари, които не работят.

Лазар Белев

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ ..............