вторник, 27 декември 2011 г.

Общинари сърдити на заложните къщи за патентния данък !?!

Скоро в пространството излезе новината, че видите ли заложните къщи не допринасяли с нищо за общинските бюджети, защото не плащали патентен данък ......................... Ами господа общински съветници, такъв е закона. Ако си юридическо лице, не плащаш патент. 

А аз пък бих искал да попитам кой финансов "гений" изчисли, че една заложна къща трябва да плаща 28 000 лева патентен данак? ..........  Що за тотален малоумник без връзка с планетата Земя е предложил тази глупост и как е успял да се аргументира пред общинските съветници, поне половината от които са интелигентни хора, да подкрепят подобно безумие. 

За да не празнословя ще дам малък финансов разчет на финансовите показатели на една средностатистическа заложна къща:
Повечето разработени  заложни къщи работят с между 70 и 120 хиляди лева.
Средната доходност е около 10-12 % или грубо 7 до 12 хиляди на месец
Като се махнат заплати, осигуровки, наеми, данъци и т.н. печалбата пада на 4-8 хиляди /в идеалния случай/
От тази елементарна сметка се оказва, че една средна заложна къща трябва да работи 6 месеца за общинската хазна, което противоречи на всякаква данъчна и пазарна логика. И това са разчети за разработени заложни къщи. Една стартираща заложна къща не би могла да реализира 28 000 лева чиста печалба за първата година ако ще да прави чудеса от храброст. 

Така че господа общинари, вместо да си намирате изкупителни жертви в лицето на заложните къщи, за това, че бюджетите Ви са съдрани, потърсете причината в себе си - в недалновидно гласуваните решения, в подкрепените с вашия глас далавери източващи парите на гражданите, за да забогатяват единици. И след това питайте заложните къщи защо предпочитат да плащат 10 % данък печалба на държавата пред това да плащат някакви фантастични местни налози на общините.

сряда, 14 декември 2011 г.

Струва ли си да имаш законно работеща заложна къща?

Противно на широко разпространеното мнение в България заложните къщи биват 2 основни вида – законни и незаконни. При всички положения в нашата страна е по-добре да имаш нелегална такава и ще се обоснова защо. Като първо и основно предимство една заложна къща да работи незаконно е това, че не попада под действието на Наредбата за дейността на заложните къщи, която, макар и несъвършена все пак определя правилата и изискванията, по които да се развива кредитирането срещу залог в страната ни.

Решилият да работи незаконно собственик на заложна къща, кръщавайки я оказион или финансова къща, автоматично спестява значителна сума пари от това, че няма да му се налага да прави инвестиция в отговарящо на наредбата помещение, да има надлежните документи  и удостоверения, да води задължителните регистри, и да отговаря на многобройните други задължителни изисквания. Подобни оказиони и финансови къщи, макар и реално работещи като заложна къща, са основната причина в медиите широко да се обсъжда престъпната им природа и да се създава лошо име на кредитирането срещу залог за всички останали от бранша.

Тези псевдо заложни къщи, в действителност могат да бъдат определени като депа за кредитни вещи защото в тях съществуват реални условия за това една вещ, която е обект на престъпление да потъне и смени собственика си. Основната причина крими контингентът да се ориентира към тези бледи подобия на заложни къщи е , че неспазвайки изискванията на наредбата за видеонаблюдение, водене на регистри и форма на договорите те осигуряват анонимност на решилия да се освободи от дадена вещ престъпник. Когато разследващите органи по един или друг начин стигнат до тези институции, те реално нямат инструментите, за да потвърдят, че въпросната вещ е минала през съответната къща, защото липсва регистър на сделките, липсват записи от видеокамери, често липсват и договори. При това положение разследващите попадат в безизходица, не успяват да намерят доказателства и крадецът или грабителят остават ненаказани и продължават да развиват престъпна дейност.

Разкривайки нелегална дейност като заложна къща, човекът решил да го прави си спестява многобройните проверки на които са подложени законно работещите заложни къщи. Няма да се види нито с Комисия за защита на потребителите, нито с Икономическа полиция, нито с другите контролни органи извършващи проверки.  Чат-пат местните криминалисти ще го посещават, но като цяло тези нелегални заложни къщи имат практики, с които да се предпазват при такива проверки.

Както се вижда в България е много по-добре да работиш незаконно - няма да правиш инвестиции, няма да те проверяват контролните органи, няма да се налага да спазваш редица ограничения. Защо тогава да работиш законно, като си поставен в неравностойно конкурентно положение, а мерки от държавата в тази насока не се предприемат?

Няколко причини да не теглим бързи кредити от финансова институция

Противно на заливащата ни отвсякъде реклама за предоставяне на бързи кредити ще се опитам максимално обективно да посоча причините поради които при настоящата икономическа обстановка не си заслужава да се рискува с теглене на бърз кредит от финансова институция без поръчители и обезпечение.

Първата причина, поради която здраво мислещия човек в България трябва да се въздържа от тегленето на бързи кредити е нестабилната икономическа обстановка, която от своя страна не дава сигурност на доходите и от там прави рискът кредитополучателят да изпадне в невъзможност да си погасява вноските много вероятен.

Втората причина да се въздържите от теглене на бърз кредит е неясните договори, с които ще се сблъскате и скритите условия и такси, за които обикновено разбирате едва когато сте подписали документите. За неустойките при закъснение няма да коментираме, хората, които са закъснявали знаят за какво става въпрос.

Третата причина, която е следствие от първата – в случай на неплатежоспособност поради загуба на работа например започват едни неприятни срещи с пръкналите се като гъби фирми за събиране на кредити и частни съдебни изпълнители, които не са кой знае колко по-различни от събирачите на заеми. А размерът на дължимата сума нараства главоломно.

Но какво да правим ако реално се нуждаем от бързи кредити и обстоятелствата ни притискат?
В този случай много по-изгодният и безпроблемен вариант е да се обърнете към някоя голяма верига заложни къщи, където бързия кредит срещу залог ще ви бъде отпуснат при същите, ако не и при по-добри лихвени условия. Другото предимство, е че схемата на бързите кредити срещу залог е много по-гъвкава и незадалжаваща с големи гратисни периоди, а договорите максимално опростени и ясни.

Ако случайно загубите доходите си единственото, което ще последва е, че ваша вещ просто ще престане да бъде ваша, но като се замислите това е малка цена в сравнение с изпълнителните дела, съдебните разноски, нервите, събирачите на кредити,  и течащите законови лихви върху задължението, което така или иначе ще бъдете принудени да платите, но на 2-3 пъти по-висока цена.

Друг момент, който прави бързите кредити от заложна къща най-добрия вариант е, че той наистина е най-бързият начин да получите пари при спешни случаи, като никой от широко афишираните бързи кредити не може да ви даде скоростта, опростената процедура и спестените нерви и време, които могат да ви предоставят експресните парични заеми от заложна къща.

четвъртък, 1 декември 2011 г.

Някои особености на манталитета на българските заложни къщи

Да работиш в българска заложна къща е дейност, която много хора смятат за лесна, безпроблемна и много доходна. Това се дължи на факта, че българските заложни къщи в преобладаващата си част не заслужават да се наричат така. Да закачиш табелата „заложна къща” и да започнеш да даваш парични заеми срещу залог без да познаваш историята, спецификата и философията на този бизнес единствено би довело до преждевременен фалит. Въпреки всичко една голяма част от заложните къщи стартират с мъгливата идея за това каква е същността на кредитирането срещу залог, но пък с кристално ясната картинка как за отрицателно време с минимум усилия ще станат супер богати и парите ще потекат като река. ......... За тези мечти и въжделения българина има един много правилен израз „Става..... ама друг път!”

Първата слаба страна на стартиращите заложна къща, една част, от които са търсили съвети от мен, искрено вярват, че заложната къща съществува, за да дере 10 кожи от хора в нужда и след като изцеди всичко, което може от тях да ги захвърли и да започне процеса отново, с нови „жертви”. Проблемът е, че тази силно казано „бизнес концепция” битува и в много от собствениците на заложни къщи от старото поколение, които вече за щастие са изчезващ вид. Но с това си виждане както „заложните динозаври” така и новобранците в бизнеса със заложни къщи правят така, че този бизнес да се радва на всеобщото обществено неодобрение. А реалността в една законно работеща заложна къща е коренно различна принципът е „Помогни на човек в нужда и спечели доверие и пари от това”. Концепцията за използване и захвърляне на клиента няма как да бъде успешна в съвременното кредитиране срещу залог и предвид жестоката конкуренция в сектора единственото ще доведе до фалити на придържащите се към нея.

Непознаването на историята е другия момент, който отличава професионалистите от дилетантите в заложните къщи. А историята на заложните къщи е история на подкрепата, на желанието да помогнеш на човек в нужда, дори той да няма нещо скъпо и струващо си. Повечето клиенти на заложните къщи не са хора с големи възможности, обикновено са представители на средната класа, колкото и условно да е това понятие в страната ни. И като хора от средната класа те имат нужда от помощта на заложната къща за задоволяване на своите неголеми финансови нужди. Много заложни къщи в страната ни дори имат надписи отпред указващи, че не приемат в залог едрогабаритна техника или електроника от преди еди коя си година. Посланието, което отправят е пределно ясно - „Не ме занимавайте с някакви дреболии, от които не мога да изкарам добри пари”.  Защото дали ще заложи телефон за 10 лева или златен ланец за 1000 лева труда е един и същ, но печалбата стократно по-малка. Това е и показателно за ориентацията не към изначалната идея „Помогни и спечели”, а към „Спечели на всяка цена с минимум усилия”.

Ненормално, но факт е, че голяма част дори от собствениците и служителите на заложни къщи живеят в някакъв собствен филм, в който има много пари, тежки ланци, тъмни очила и скъпи джипове............ Ехоооо, събудете се и помиришете кафето! 90-те години са минало и няма да се върнат. .....................После върви убеждавай хората, че заложната къща е коректен партньор, който може да подаде ръка, когато човек изпадне в нужда и че това, че работиш в заложна къща не те прави автоматично мутра или измамник............

За щастие в последно време бизнесът на заложните къщи се доминира не от дебеловрати мутри, а от мениджъри със сериозни познания във финансовата сфера – хора с висше образование и визия за едно изцяло ново лице на кредитирането срещу залог. Ще мине време, преди и последните мохикани с остарели разбирания да напуснат бизнесът със заложни къщи, но в близките години ще станем свидетели как визията и отношението към заложните къщи ще претърпи сериозна промяна.

петък, 25 ноември 2011 г.

Стана ли българинът по-умен по отношение тегленето на кредити?

В последния месец, по данни на БНБ българите са наблягали главно на тегленето на кредити със срок на погасяване до 1 година. От една страна това е лоша новина за банките, защото преимуществено изтеглените заеми са от т.нар тип „бързи кредити”, а този сегмент е доминиран от заложните къщи и небанковите институции, но от друга този факт изпраща посланието, че българската кредитна култура започва да се променя в положителна насока. 
Със започването да използва бързи кредити българинът от една страна се съобразява с несигурната икономическа обстановка, която не му гарантира стабилни и дългосрочни доходи, а от друга предпочита да избягва дългосрочното обвързване, а набляга на текущи нужди и простиране според чергата си.

Кредитния бум, освен че гарантираше икономически растеж поради по-голямото количество пари за потребление, от там и за производство доведе до това, много домакинства да посрещнат кризата не със спестявания, а с дългове, които не могат да погасяват. А когато попиташ някой от тези потребители, за какво е изхарчил например 30 хиляден потребителски кредит например се оказва, че е потрошен за няколко месеца за скъпа мебелировка, автомобил, маркови дрехи и щракане по заведения. Но кредитите освен възможностите, които дават имат един основен недостатък – трябва да бъдат връщани. Банките при цялата им търпимост все пак, за да не фалират трябва да си приберат инвестицията и се започва тормоз над длъжника, който се оказва в ситуация, че трябва да плаща 2-3 години хубав живот с минимум 10 години зверски лишения. И кой е виновен за това? Ами самият той, защото с недалновидното си поведение е поставил себе си и семейството си на ръба на оцеляването.

Сега същите тези скъпи вещи, с които се е ограждал се явяват и вариант да получи глътка въздух от хватката на банката, чрез обръщането им отново в пари. Длъжникът решил да продаде имуществото си има пред себе си варианта да ги обяви за продажба, която може да стане след определен период от време, или въобще да не стане или да получи бърз кредит срещу залог за тях в някоя от веригите заложни къщи. Когато си притиснат от банката, която ти поставя крайни срокове определено заложната къща е по-добрия избор.

Както споменахме данните за увеличено потребление на бързи кредити, които се базират само на подадени данни от регистрираните финансови институции, не се дължи на повишена платежоспособност, а на това, че хората трябва да връщат вземаните от банки кредити, чрез вземането на нови кредити, с които макар и стабилизиращи за кратко положението всъщност в дългосрочен план си създават допълнителни проблеми. Просто не може да се рефинансират безкрайно лоши кредити и единствения умен вариант е бърз кредит срещу залог на вещи, защото именно заложната къща е тази институция, която може да превърне скъпите, но ненужни вещи отново в пари, при това без да изисква от собственика си да ги връща. Ако той пожелае да си ги върне добре, но ако ли не – няма проблем – вещта просто ще смени собственика си и няма да повиши задлъжнялостта на взелия бърз кредит от заложна къща.

вторник, 22 ноември 2011 г.

Заложните къщи и проблемът с уведомленията

С приемането на Наредбата за дейността на заложните къщи бяха установени задължение за тях при определени обстоятелства клиентите да бъдат уведомявани, като основните касаещи това разпоредби са по чл.  11 ал. 3 „Заложната къща не по-късно от 24 часа след извършване на продажбата изпраща уведомление за това до притежателя на заложния билет писмено на хартиен или друг траен носител, даващ възможност на притежателя на заложния билет да съхранява адресираната до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.”, както и тези по чл. 23, ал. 6 и по чл. 27, ал. 2 установяващи, че в съответните хипотези на по-висока продажна цена отколкото е размера на задължението на заемателя се изплаща разликата в срок до 30 дни.

На практика уведомлението по чл 11 се пуска при всяка продажба, а тези по чл 23 и 27 само ако цената е по-висока, но нищо не пречи в едно съобщение да се пусне и уведомлението за продажбата и това, че е продадено на по-висока цена.

Интерес в разпоредбата на чл. 11, ал. 3 буди мъглявата формулировка „изпраща уведомление за това до притежателя на заложния билет писмено на хартиен или друг траен носител ........................ който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.”” . Мнозинството от заложни къщи масово възропта от това, че ще трябва да праща писма за всяка продажба, но докато за една малка заложна къща това е напълно възможно предвид не толкова големия обем продажби за големите вериги подобно действие би довело до допълнителни разходи, персонал и инвестиции в софтуер, които да се грижат за изпълнението на тези вменени от закона задължения. Но както винаги решението на наглед доста сложната ситуация може да се окаже максимално просто и сравнително евтино.

Зачитайки разпоредбата на закона прави впечатление много сходния изказ на горецитирания член с разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис – „Чл. 3. (1) Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. (2) Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.” ;)

С две думи с изпращането на електронен документ - дали ръчно, дали чрез автоматизиран софтуер може да бъде изпълнено лесно това задължение и да бъдат удовлетворени контролните органи, които в последно време доста настойчиво се интересуват от това как точно се уведомяват клиентите за продадените им вещи. А сертификата за електронен подпис струва около 60 лева на година.

За да бъде обаче надлежно доказано това уведомяване при проверка има допълнителни моменти, които обаче няма да разглеждам. Все пак и адвокатите деца хранят и е добре колегите със заложни къщи, които четат този блог да се обърнат към тях за изчистване на моментите с тези уведомления, защото вече има наложени глоби по този член. ;)

петък, 11 ноември 2011 г.

Какви възможности предлага един бърз кредит от заложна къща?

След статията за това, защо бързия кредит от заложна къща е по-добрия избор при нужда от пари за спешни житейски нужди мисля, че е време да отделя внимание и на възможностите които предлага този вид кредитиране.

Малко известен факт е, че освен най-бързия, кредитът от заложна къща е и най-гъвкавият паричен заем предоставящ възможности, които никой друг вид потребителски кредитиране не може.  Вземайки паричен заем от заложна къща клиентът има няколко възможности, когато настъпи падежа, които ще разгледам по-долу.

Ще разгледаме един типичен пример за бърз кредит от заложна къща със следните параметри:
Размер на кредита – 200 лв.
Срок: 30 дни
Месечни такси 9 % /18 лв./
Месечни лихви 3% /6 лв./

Първа възможност – да бъде изплатен целия размер на кредита включващ главница + лихви + такси, с което кредитът да бъде погасен и вещта да бъде върната на собственика и. При гореизброените параметри клиентът ще трябва да изплати на заложната къща общо 224 лв.

Много по-интересна е следващата, втора възможност – в случай, че клиента не разполага с целия размер на кредита той може да заплати само лихвата по него и договорът да бъде презаверен с нов падеж. Обикновено лихвата съставлява между 5 и 15 % от стойността на главницата, като това зависи от размера на отпуснатата сума. Като изхождаме от параметрите на примера това означава, че заплащайки лихви и такси в размер на 24 лева договорът ще бъде както се казва на жаргон „удължен” с нов срок по избор на клиента.

Третата възможност предлагана за връщане на паричния заем е да бъде изплатената лихвата + таксите + част от главницата, като договорът отново бъде презаписан с нов падеж. Ако приемем, че клиентът не притежава 224 лв. а например 124 лева, заплащайки ги той ще получи нов договор, в който обаче ще бъде регламентирана нова главница в размер на 100 лв, а от там и по ниски лихви и такси в размер на 12 лева. В този случай потребителят на бърз кредит ще дължи на заложната къща на следващия падеж сумата от 112 лева за да си върне вещта.

Четвъртия вариант, до който обикновено прибягват около 15-20% от потребителите, е да се откажат от изплащането на кредита, като единствената последица от това е, че вещта им ще смени собственика си, без да има каквито и да е други претенции от страна на заложната къща към тях.

Както се вижда кредитът от заложна къща притежава значителни предимства  по отношение на връщането му, които са изцяло в зависимост от възможностите и волята на клиента към момента на падежа.

Лазар Белев

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Заложните къщи оцеляват като оказиони - мит или истина?

Скоро се появи новината, че 80% от заложните къщи станали оказиони. Подробности за това могат да се прочетат тук - http://www.moreto.net/novini.php?n=152094 . Много добре е описано как с това се избягват се изискванията по наредбата, служителите внасят по-малко осигуровки, подложени са на по-малко контрол, и като цяло по-малко проблеми ......... Само дето в тази новина няма нищо вярно, освен може би това, че Наредбата за дейността на заложните къщи е безкрайно далече от практиката.

А е невярна така обявяваната трансформация защото хората работещи като оказиони, златарски ателиета, финансови къщи и всякакви други форми за заобикаляне на законодателството просто никога не са били заложни къщи, за да стане така, че сега да се превръщат в нещо друго. Същите тези частни лихвари винаги са развивали частен лихварски бизнес без да се съобразяват със закона и никога не са били заложни къщи в истинския смисъл на думата.

В действителност имаше период, в който лихварите масово накачиха табелата „заложна къща” и дори за кратко работиха като такива, но след като се сблъскаха с всички трудности на легално работещите заложни къщи се отказаха и продължиха да работят както преди. За това и твърдението, че заложни къщи, работили по всички законови изисквания продължителен период от време изведнъж са станали нещо друго е изключително некоректно.

Както знаем за действителността в българската журналистика, когато се публикува дадена новина тя обикновено цели промяна на обществените нагласи и формиране на едно или друго обществено мнение. Ако с този откровено поръчков материал се цели насаждане на убеждението, че видиш ли нескопосано направената наредба е виновна за всички беди на заложните къщи бих се съгласил до някъде със съществуването му, но същия вместо това оставя у читателя убеждението, че заложните къщи всячески се опитват да избягат от контрол и плащане на данъци, затвърждавайки реномето им на полулегални субекти работещи в сивия сектор.

С подобни материали, вместо да се посочат проблемите пред заложните къщи в България, как най-лесно те да бъдат разрешени и каква комуникация с институциите да се създаде се слага кръст на всеки опит целящ да представи заложните къщи в по-добра светлина, с което аз категорично не мога да се съглася.

вторник, 25 октомври 2011 г.

Проблемите пред българските заложни къщи

Противно на широко разпространеното мнение, че да имаш заложна къща е дейност лесна, доходна и безпроблемна, реалността за  легално работещите заложни къщи е доста по-различна. Българските заложни къщи се сблъскват с редица проблеми, главно от законово естество, като върху основните ще се спра в настоящето изложение, с уговорката, че посочените пречки, са присъщи само за законно работещите такива.

Проблем № 1 Тоталната липса на контрол върху субектите извършващи нерегламентирано кредитиране срещу залог, каквито са някои златарски ателиета, оказиони и финансови къщи. Работещи без да включат във фирмата си наименованието „заложна къща” същите не попадат под действието на Наредбата за дейността на заложните къщи, съответно не са задължени да правят инвестиции за изпълняване на многобройните законови изисквания и от там са в много по-изгодна конкурентна позиция спрямо изпълнилите изискванията участници на пазара.

Проблем № 2 Немаркираното злато. На заложните къщи законодателно е забранено да приемат злато без държавна марка. Проблемът идва от това, че количеството такова злато, което циркулира в населението все още е значително. Законодателят не изисква златото за лично ползване да е маркирано, но клиентът решил да го заложи за да си помогне във финансово труден момент се оказва, че се сблъсква със законова забрана, която няма грам здрав замисъл зад себе си. А решението на този проблем е елементарно – промяна на законовата база даваща на заложните къщи правото да приемат такова злато, но ако решат да го продават то да бъде маркирано в лабораториите на НАП. Така хем в държавата ще влязат пари от държавни такси, хем златото един вид ще се легализира, и ще може свободно да циркулира.

Проблем № 3 Крадените вещи. Противно на широко разпространеното мнение, че работят с крадени вещи заложните къщи с всички възможни законни и полузаконни средства се борят с това, при тях такива вещи да не попадат. Всеки го прави по различен начин – едни чрез отказ от приемане на техника без зарядни, други не приемат скъсани златни бижута, чиито собственици изглеждат съмнителни, трети чрез създаване на бази данни за измамниците и крадците и т.н. Проблемът обаче, е, че всички тези усилия много приличат на борбата с вятърни мелници и зависят от опита на служителите в заложните къщи, които по държанието на даден клиент могат да преценят дали вещта е предмет на престъпление. Проблемът е че това става с години опит, какъвто малко хора имат. А вместо да се гадае и да се изнервят клиентите с излишни въпроси къде по-лесно би било всяка сутрин на заложните къщи в района на съответното РПУ да се изпрати по мейл информация за крадените вещи, които се издирват. Така съответната заложна къща, ще откаже да я приеме и ще сигнализира на посочен телефон, камерите ще запишат клиента, след което за криминалните полицаи е детска игра да намерят човека и да разплетат престъплението. По този начин, заложните къщи няма да понасят загуби от това, че откраднатите вещи се изземват от тях, а кражбите и грабежите ще намалеят защото липсата на възможност да бъдат бързо превърнати в пари, ще обезсмисли посегателството върху чуждата собственост. Тази мярка обаче не би имала резултат, ако не се затегне контролът върху нелегално работещите заложни къщи, които не се свенят да приемат крадени вещи, да залагат недвижими имоти, да правят далавери с дебитни карти и по този начин с действията си да създават лошо име на цял един бранш.

сряда, 12 октомври 2011 г.

Как да вземем бърз кредит?

Бързи кредити с одобрение до половин час! Кредит без доказване на доход? .... С такива обяви обещаващи бързо и безпроблемно получаване на парични заеми в съкратени срокове се сблъскваме ежедневно по спирките, от вестниците, телевизията, радиото ,а и в интернет. Бързите кредити набират все по-голяма популярност и в България, отчасти поради факта, че се рекламират доста агресивно, отчасти поради цялостната икономическа обстановка в страната и свитото банково кредитиране. Докато в много други държави бързите кредити широко присъстват в кредитните портфейли на банките в нашата страна основните представители на този вид кредитиране са небанковите финансови институции.

Всеки човек рано или късно изпада в ситуацията, когато му трябват пари „тук и сега”. Не всеки може да се похвали с богати роднини и приятели, които биха помогнали в такъв момент, а и не винаги е удобно точно близките да знаят за финансовите ни проблеми. За щастие, или за съжаление, в такива ситуации изходът е един – да се тегли бърз кредит от финансова институция при не много изгодни условия, касаещи срок и лихва. Много хора пренебрегват бързите кредити от институция или заложна къща и се обръщат към частни лихвари, като с това влизат в един водовъртеж от лични и финансови проблеми, от който измъкването е много сложно.

Все пак здраво мислещият човек, няколко пъти ще премисли преди да потърси бърз кредит на завишени процентни ставки и драконовски обвързващи го условия по договора, каквито със сигурност го очакват ако е решил да получи експресно кредитиране за един ден. Единствено вярното решение в такъв случай би било трезво да помисли всички за и против, да прецени в зависимост от финансовото си състояние и да реши дали може да рискува с бърз кредит. Другата алтернатива за експресно получаване на сумата е кредитът срещу залог от заложна къща, който е по-добрият вариант, ако липсва стабилност във финансовото състояние на конкретния клиент.

Основните въпроси, на които трябва да си отговори кандидатът за бърз кредит са: Колко пари ми трябват? За какъв срок? Колко мога да си позволя да отделя за изплащането на кредита? Имам ли сигурност във финансово отношение? Не е ли по -добре да не рискувам и да получа сумата срещу залог на своя движима вещ? Рисковете при тегленето на бърз кредит без обезпечение са известни – влошаване на платежоспособността – съдебни процедури и всички съпътстващи разходи за това, че си имате работа със съдия изпълнител. Тези неприятности елементарно могат да бъдат избегнати с теглене на същата сума от заложна къща срещу залог. Единствената последица от влошеното финансово здраве ще бъде загубата на заложената вещ, което си е неоспоримо предимство на бързите кредити срещу залог.

Все пак ако решите да потърсите бърз кредит от финансова институция не се доверявайте сляпо на думите на кредитния консултант. Внимателно разгледайте договора и задължително носете калкулатор. Задължително в договора ще има клаузи за такси, които няма да ви бъдат обявени предварително. Вашата задача се свежда до това да изберете кредитор, който да отпусне бързия кредит с възможно най-ниски такива такси и възможно най-ясни условия.

Лазар Белев

петък, 16 септември 2011 г.

Въпроси по променената Наредба за дейността на заложните къщи

След промените в Наредбата за дейността им много колеги със заложни къщи се обръщат към мен с въпроси, какво реално трябва да бъде тълкуването на даден член. Честно казано в някои случаи това ме затруднява в значителна степен предвид факта, че този подзаконов нормативен акт по лошото си качество на съставяне според мен няма аналог в българския правен мир. Един от най-често срещаните въпроси в последно време касае неадекватната разпоредба на чл. 10 ал. 1, т. 3 касаеща вписването на данни за мястото за съхранение на вещта в регистъра на сключените сделки.  Въпросът е следния:

Трябва ли освен в регистъра заложната къща да предвиди включване в заложния билет на клауза посочваща мястото на съхранение на заложената вещ?
Отговорът ми е, че това не се налага. В наредбата съществува единствено задължението за заложните къщи да вписват това в регистъра. Чл. 14, ал. 1 изрично посочва каква да бъде формата на заложния билет и клаузите, които трябва да се съдържат в него, а те са тези съгласно приложение № 4 към Наредбата. Там клаузата място на съхранение не фигурира, следователно вписването на място на съхранение – в заложната къща или в трезор не важи за заложния билет.

Друг въпрос, който често се задава е: Трябва ли задължително служителят от заложна къща да изисква лична карта от купувача на излязла за продажба вещ?
Отговорът е, че не трябва. Купувачът просто трябва да съобщи трите си имена, ЕГН и адрес. Това е нормативно установено в чл. 11, ал. 2, т. 2. Това е разликата със залогодателя, на когото съгласно разпоредбата на чл 10, ал. 2, т. 1 служителят в заложна къща е задължен да изисква документ за самоличност.

В какви хипотези се прилагат уведомленията за продажба по чл. 11, ал. 3 и тези по чл. 23, ал. 6?
В първия случай наредбата задължава заложната къща, да изпрати уведомление, че е продала вещта в срок от 24 часа след продажбата. Не се посочват реквизити, на които трябва да съдържа. Тоест може и да е само едно изречение, в смисъл че вещта е продадена. Това уведомление се изпраща във всеки случай на извършена продажба. Вторият случай касае хипотезата на продадена вещ, реализирана на цена по-висока от сбора на лихвите и таксите по заложния билет. В този случай заложната къща изпраща уведомление за това, че вещта е продадена на по-висока цена и кани клиентът да си получи разликата. Не представлява законова пречка заложната къща да обедини и двата вида уведомление в едно, като обаче в този случай, ще трябва да се съобрази с 24-часовия срок.

Лазар Белев 

сряда, 14 септември 2011 г.

Каква е разликата между заложните къщи и частните лихвари?

Повод за написването на настоящата статия е фрапиращата некомпетентност на българските медии, които неволно или пък напълно съзнателно не правят разлика между законно работещите заложни къщи и частните лихвари отпускащи заеми.  Парадокс е, че и заложните къщи, и банките, и финансовите институции отпускат парични суми срещу лихва, но само за първите се използва понятието „лихварство”, което в българското общество има изключително негативна натовареност. За това и в повечето случаи когато се спомене заложна къща, обикновено това предизвиква не особено положителни асоциации.

Една от основните разлики между заложните къщи и частните лихвари е във вида кредити, които се отпускат. Заложните къщи отпускат бързи кредити срещу залог на движими вещи. Обезпечението в случай на невръщане на кредита е движима вещ с определена стойност. От друга страна частните лихвари отпускат кредити срещу обезпечения от рода на недвижими имоти, записи на заповед и т.н.

Друга разлика е в документите, които се използват. Заложните къщи съставят договор с клиента под формата на заложен билет с ясно установени реквизити и точно установени задължения за страните. Частните лихвари си служат с ипотеки, предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти и автомобили, записи на заповед, продажби с уговорка за обратно изкупуване, кредитиране срещу дебитни карти за получаване на помощи и т.н. много често с неясно съдържание или пък попълнени само като бланки.

Третата и най-важна разлика е в последствията, които настъпват при неплащане на задълженията. В случай на неплащане на дълга вещта служеща като обезпечение се продава и от продажната цена се погасява дълга, като отношенията между клиента и заложната къща са изчистени. Както показва практиката обаче при неплащане на дълг към частен лихвар последствията са много по-неприятни – загубено имущество на значителна стойност срещу нищожна сума и при това далеч не винаги поради невъзможност за плащане. В случаите на кредитиране срещу запис на заповед парите се търсят с всички допустими за това средства – освен изпълнителните листове в действие влизат и т.нар. „силови методи”.

Докато дейността по кредитиране от заложните къщи се извършва в помещения със задължителното отбелязване за това при контролирани от закона лихви при лихварите това обикновено се прави в домовете, кафенета, автомобили и т.н. места, като лихвата зависи единствено от волята на лихваря и това колко закъсал е клиентът.

Както се вижда между заложните къщи и лихварите няма абсолютно нищо общо, но е факт и това, че някои лихвари маскират дейността си чрез отваряне на заложни къщи, които обаче освен надписът, не отговарят и на минималните законови изисквания за подобна дейност.

Лазар Белев 

понеделник, 12 септември 2011 г.

Защо заложните къщи изискват от клиентите лични данни?

Не е рядко явление някои клиенти, особено такива, които посещават заложна къща за първи път, да се притесняват да предоставят личните си данни, за да бъде съставен заложен билет. Като се има предвид, че една значителна част от извършващите кредитиране срещу залог институции /нарочно ще се въздържа да ги нарека заложни къщи/ не притежават необходимите удостоверения за администратори на лични данни, това недоверие определено има резон. За щастие обаче има и работещи съгласно всички законни изисквания заложни къщи, които са регистрирани съгласно Наредбата за дейността им и могат да обработват лични данни. За резервираността към предоставянето на лични данни на заложна къща немалка вина имат медиите, които масово разгласяват как при полицейска акция в заложна къща са открити лични карти, дебитни карти, записи на заповед и т.н. ………. Подобно заглавие е скандално, сензационно, продаващо и …………невярно. Просто защото истинската заложна къща, не извършва никакво друго кредитиране освен това срещу залог на движими вещи, и всякакви лични карти, записи на заповед, нотариални актове и т.н. документи, характерни за частното лихварство са и крайно неприсъщи.

Но да се върнем към основния въпрос в настоящата статии – Защо заложните къщи изискват от клиентите лични данни?

На първо място защото така се изисква от наредбата регламентираща дейността на заложните къщи. В чл. 10, ал. 2, т. 1 се посочва, че в регистъра на сключените сделки трябва да се впишат трите имена, ЕГН, № на документ за самоличност и адрес като за вписването на тези данни служителят на заложната къща изисква от лицето лична карта. Кратко, ясно и точно. Целта е да се ограничи залогът на крадени вещи чрез идентифициране на залогодателя.

Освен като залогодател обаче заложната къща може да изисква лични данни от клиента и в качеството му на купувач на изложени за продажба вещи. Закупувайки вещ от заложната къща клиентът бива вписан в регистъра за извършените продажби и съгласно чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредбата от него се изискват трите имена, ЕГН и адресна регистрация. Тук интересен момент е, че не се изисква от купувача лична карта. Следователно има вероятност купувача да не даде истинските си данни, но това е друга тема. Законно работещите заложни къщи и в този случай изискват лична карта, за да се застраховат.

Това са двете възможности, при които в заложните къщи могат да бъдат изисквани лични данни от клиентите. Все пак, за да се предпазят от евентуални злоупотреби клиентите на заложни къщи , особено, ако посещават за пръв път заложна къща и не са запознати с това, как да разпознаят работещите легално, задължително трябва да са нащрек и да се поинтересуват дали конкретната заложна къща е регистрирана като администратор на лични данни и притежава надлежно удостоверение за това.

Лазар Белев 

вторник, 6 септември 2011 г.

Заблуди относно заложните къщи – част 3



Заблуда № 6 Заложните къщи процъфтяват във времена на криза.

И преди съм казвал, че горепосоченото твърдение не отговаря напълно на истината. По правилно би звучало, че бизнесът на заложните къщи би оцелял в кризисни времена, но определено би работил по-добре във времена на икономически просперитет.  За да работят обаче сравнително успешно във времена на криза заложните къщи трябва да се адаптират и променят начина на работа. В трудни времена хората имат по-малки възможности да изплащат бързите кредити отпускани от заложните къщи, а и това, че е намалена покупателната способност води до по-малко качествени вещи за залог и по-ниски оценки и от там по-ниска средна стойност на залога. Всичко това води до намалени печалби за заложните къщи. Когато времената са добри, хората имат повече възможност да връщат заеми, има по-качествени вещи за залог и по-малко „изгорели” стоки и от там по-добри икономически резултати. Това е и причината заложните къщи да предпочитат стабилната икономика пред финансовата криза

Заблуда № 7 Заложните къщи са сенчест, нерегулиран бизнес

В действителност в продължение на почти 2 десетилетия това беше така, но в момента работата на заложните къщи е строго регулирана от Наредбата за дейността на заложните къщи , която макар и несъвършена все пак поставя рамките в които те да функционират. Режимът на изкарване на удостоверения от Министерството на финансите, НАП, Комисия за защита на личните данни и др. прави бизнеса много по-светъл, а предвид лошата слава, която някои заложни къщи създадоха на бизнеса проверките в тези финансови институции са много по-чести отколкото в други отрасли. Работещите легално заложни къщи биват почти ежемесечно проверявани от данъчни, икономическа полиция, комисия за защита на потребителите и КЗЛД и при установени нарушения се налагат значителни глоби. Това способства за стриктното спазване на правилата и това, заложните къщи да работят спазвайки всички правила.

Заблуда № 8 Заложните къщи са последен възможен изход, до който за да прибягнеш трябва да си изключително изпаднал.

Повечето клиенти на заложни къщи отиват в тях защото са осъзнали предимствата на кредита срещу залог и подобно кредитиране близо до тях е удобно, а и имат доверие на конкретната заложна къща. Повечето клиенти предпочитат да разчитат на заложната къща за бързи потребителски кредити вместо на роднини и приятели. Едно, че при заложните къщи парите се получават бързо и без въпроси, без проучвания и излишна бюрокрация, и второ не показваш затрудненото си положение пред  близките си като си спестяваш неудобството да се развалят лични отношения заради пари. В пълна сила важи поговорката „Чисти сметки – добри приятели”. Ако по някаква причина , продиктувана от несигурното ни битие заемът не може да бъде върнат това няма да доведе до негативно отношения между страните, заложната къща просто ще продаде обезпечението си и сметките са уредени. Ако обаче заемът към роднина или приятел не бъде върнат негативизма и разрушените междуличностни връзки при това за малки суми са много по –сериозен аргумент за това при финансова нужда да се обърнем за помощ към заложна къща.

Заблуда № 9 Заложните къщи са отживелица и откровен архаизъм в кредитирането

На фона на предлагането на всякакви кредити – от банки, от финансови институции и т.н. може за страничния наблюдател да остава впечатлението, че заложните къщи губят позиции и има много по-предпочитани начини за задоволяване на спешните финансови нужди. За запознатите обаче е пределно ясно, че заложната къща е кредитна институция с над 3000 годишна история, че от заложните къщи се създават съвременните банки  и че бизнесът кредитиране срещу залог не се е променил от хилядолетия.  На този вековен опит да се противопоставят сега модерните бързи кредити е несериозно. Те са просто една схема за бърза печалба, която ще загуби актуалността си след като кризата отмине и единствената причина за съществуването и е да бъдат направени бързи пари от нуждаещите се. Но този въпрос ще разгледам в отделна тема.  Въпреки, че заложните къщи имат векове опит зад гърба си това е динамичен и адаптиращ се към новите реалности бизнес, който ще продължи да съществува още дълги години благодарение на предимствата които предлага и спечеленото доверие на многобройните си клиенти.

Лазар Белев

Вижте още: 


Заблуди относно заложните къщи – част 1
Заблуди относно заложните къщи – част 2

понеделник, 5 септември 2011 г.

Заблуди относно заложните къщи – част 2

Продължение на статията „Заблуди относно заложните къщи”

Заблуда № 3. Повечето стоки залагани от клиентите на заложните къщи „изгарят” и собствениците им ги губят.

Това е една доста разпространена неистина тиражирана основно от медиите. Реалността е, че в зависимост от вида на вещите процента на взетите обратно вещи варира между 70 и 85 %. И обикновено една и съща вещ се оставя многократно в заложна къща срещу паричен заем. Като посочих в заблуда № 2 заложната къща няма ни най-малък интерес дадена вещ да остане при нея. Вещта се намесва в отношенията между залогодател и заложна къща дотолкова, че да гарантира връщане на заем. За това и цените на които се осъществяват залозите са доста ниски в очите на обществото. Не се дават прекалено високи оценки на вещи не защото заложната къща иска да вземе вещта и да я продаде със значителна печалба, а за да бъде стимулиран залогодателят да си върне вещта, вместо да я остави да изгори.

 Заблуда № 4. Заложните къщи работят с прекомерно високи лихвени проценти.

Размера на лихвата без значение дали кредитирането се извършва от заложна къща или банка зависят от срока на кредита, обезпечението и риска. Обикновено бързите кредити от заложни къщи са за малки суми и кратки срокове. Като единствено обезпечение за опуснатата сума е оставената движима вещ, чиято стойност в преобладаващия случай с времето намалява. Обикновено кредитът от заложна къща в преобладаващия процент от случаи е в диапазона 20 – 100 лв. Ако приемем, че една заложна къща работи на банкови лихви от 12-14% на годишна база то тогава с 1% месечна лихва тя не би могла да си покрие разходите, защото на тези примерно 100 лв. лихвата за един месец е 1 лв. с която трябва да се плащат наеми, сметки и заплати, а и да остава печалба, която е крайна цел на всяка търговска организация. С увеличаването на сумата на кредита естествено и лихвеният процент пада. Все пак въпреки сравнително високите си в сравнение с банките лихви, условията в заложните къщи са по-добри отколкото на небанковите финансови институции предлагащи бързи кредити /Виж още „Бърз кредит – от заложна къща или финансова институция?”/. Освен това в законно работещите заложни къщи няма скрити такси, които обикновено не се вземат предвид, при сравнение на лихвените условия.

Заблуда № 5 Заложните къщи се разполагат в бедни квартали и привличат пропаднали членове на обществото.

Истината е, че заложните къщи са ориентирани към хора които не могат или не искат да се възползват от банково кредитиране. Истина е и че има много места където се предоставят парични кредити срещу залог, на които има надпис „заложна къща”, но нито принципите им на работа, нито обслужването, нито условията им дават правото да се наричат така. Именно подобни дупки създават представата за типичната българска заложна къща, което обаче е доста далече от действителността. В момента тече тенденция към все по-голяма публичност на бизнесът заложни къщи, като все по често тези финансови институции могат да бъдат видени на комуникативни места, в просторни помещения и униформен персонал обучаван по всички съвременни правила за работа с клиенти.  В близко време, ще станем свидетели на това, как хора от условно наречената „българска средна класа”, които не са използвали до момента услугите на заложните къщи ще станат техни клиенти. Това няма да бъда в резултат на изпадането им в по-долна група в следствие на икономическата криза, а ще е резултат от запознаване с предимствата на кредитирането срещу залог и променения в положителна насока имидж на заложните къщи.

Не е вярно и че бизнесът на заложните къщи се крепи на пропаднали членове на обществото – малцинства, наркомани, пропаднали алкохолици и т.н. Подобни хора са икономически неактивни, без доходи, съответно без потенциал да носят печалба. Никой бизнес не би могъл да функционира успешно ако разчита на подобен род клиенти. Типичните клиенти на заложната къща са хора живеещи в радиус до 2-3 километра, хора които се нуждаят от спешни заеми за внезапно възникнали финансови нужди – ремонти, лечение, закъсняла заплата, битови сметки, просрочване на вноска по банков кредит и т.н. Клиентите на заложната къща не са хора без доходи, а такива, които не притежават спестявания, които да използват когато нуждата от пари ги застигне ненадейно. Когато веднъж ползват кредит от заложна къща, такива хора се убеждават в ползата от заложните къщи и обикновено ползват услугите им когато имат нужда от спешна финансова помощ.

Лазар Белев 

фотография: http://photo-forum.net/ 

събота, 3 септември 2011 г.

Бърз кредит – от заложна къща или финансова институция?

В последните 2 месеца се наблюдава засиленото предлагане на бързи кредити от всевъзможни знайни и незнайни кредитни институции. Т.нар. „бързи кредити” в момента имат своите корени в свитото банково кредитиране, затрудненото  погасяване на вече отпуснати кредити от други институции /предимно банки/ и опасността да се пристъпи към изпълнителни действия. Психологията на бързия кредит е следната – човек най-често се нуждае от не голяма сума пари – в порядъка 100 – 500 лв. за разплащане на всякакви спешно изникнали нужди – покупка на лекарства , доплащане на ремонт на жилище или автомобил, погасяване на закъсняла вноска по кредит към банка и т.н. Причините да се потърси такъв кредит са хиляди. В същото време за горепосочените суми е неоправдано да се обръща човек към банка по няколко причини: първо банките не обичат да се занимават с такива малки суми и за кратки срокове, второ – възможно е клиентът да има вече кредит вписан в Кредитния регистър, който да възпрепятства вземането на следващ кредит, трето – парите да трябват в рамките на същия ден и т.н. И именно тук е ролята на бързите зами или кредити предоставяни от заложни къщи и небанкови финансови институции.

Обикновено бързите потребителски кредити са до 1000 лева, като масово са в предела 200-400 лева. Тези суми можете да получите както от заложните къщи така и от финансовите институции. По мое мнение обаче в този вид кредитиране заложните къщи съвсем заслужено държат лидерската позиция по следните причини:

1.       Нуждата от пари възниква внезапно и обикновено изисква бърза реакция на проблема. Без значение дали ще посетите офис на финансова институция или ще кандидатствате по интернет обикновено срока за одобрение на кредита, което обявяват е 24 часа. В заложната къща одобрението реално отнема от порядъка на 3-5 минути колкото е времето за проверка и оценка на дадена вещи  и още толкова за изготвяне на договор и отпускане на необходимата сума.

2.       В сравнение с повечето финансови институции предлаганите от големите вериги заложни къщи лихвени условия са определено по-добри. За пример в една от тези кредитни институции при отпускането на кредит в размер на 200 лв. за 36 седмици /приблизително 9 месеца/общата сума, която накрая се връща е в размер на 435,24 лв.За сравнение в заложна къща същата сума при месечна лихва от 12% /24 лв./ 9 месеца е 416 лева. На пръв поглед разликата не е голяма, но при кредитните институции има някои уловки, като такси предсрочно погасяване, неустойки и т.н. юридически трикове, които правят така, че щеш - не щеш плащаш горното оскъпяване.

3.       За разлика от твърдо установените седмични вноски, бързия кредит от заложна къща е много по-гъвкава система която позволява както плащането само на лихва така и плащането на лихва + част от главница и съответно при следващ падеж лихвата да бъде по-ниска, като няма срок, за който да се върне заема – може да се направи и на следващия месец, а може след година.

4.       От плащане на бърз кредит от заложна къща можеш да се откажеш по всяко време. Заложната къща ще продаде заложената от нея вещ и отношенията между клиента и нея ще бъдат уредени. Отказът от плащане на заем от финансова кредитна институция без значение от причината ще доведе единствено до посещения в дома и работата Ви на така популярните събирачи на дългове или съдия изпълнител, а междувременно взетия от вас кредит поради тези разходи ще се увеличи 5 – 8 пъти!

Наистина бързия кредит от заложна къща има дребното неудобство, че трябва да оставите за времето на кредита своя движима вещ във владение на заложната къща, но пък гореописаните неприятности, които можете да си спестите определено биха го компенсирали напълно.  За това следващия път, когато внезапно ви дотрябват бързи пари не се притеснявайте да се обърнете към заложна къща – въпреки, че има и доста некоректни сред тях в интернет можете лесно да откриете тези, които работят законно и биха помогнали във финансово труден момент без опасност да станете жертва на измама.

Лазар Белев 

петък, 2 септември 2011 г.

Заблуди относно заложните къщи – част 1

Благодарение на десетилетията безконтролно развитие на сектора заложни къщи в България сред обществото има насадени доста неверни представи за това какво всъщност представлява този бизнес. За да се разбере по-точно същността и ролята на заложните къщи ще се постарая в серия от статии  да оборя най-често срещаните заблуди за този вид кредитиране в България.

Заблуда № 1 Заложните къщи работят с крадени вещи.

Кредитирането срещу залог е бизнес като всеки друг. И за разлика от повече бизнеси в България за заложните къщи има специален нормативен акт, който урежда дейността им – Наредба за дейността на заложните къщи. В действителност българското законодателство не изисква от заложните къщи да искат от клиента доказателство, че той е собственик. Но ако вещта, която се залага се окаже крадена тя се изземва от разследващите органи и заложната къща претърпява щета. С приемането на Наредбата за дейността на заложните къщи се въведе строгото изискване да се обработват личните данни на клиентите, с което освен по-лесното откриване на извършителите на престъпления срещу собствеността се целеше и това крадците с нормална интелигентност да се въздържат от посещения в заложните къщи защото данните им ще бъдат записани и за полицията ще бъде елементарно да ги открият. Доколко това е постигнато предвид все още многото заложни къщи работещи в сивия сектор е отделен въпрос. Заложните къщи нямат и интерес да продадат на клиент крадена вещ, защото това би навредило на репутацията им и те са наистина заинтересовани при тях да не се предлагат вещи обект на престъпление. В законно работещите заложни къщи, водещи изрядно регистрите си, вероятността да бъде заложена крадена стока или да бъде закупена такава не е по-голяма от това да закупите същата стока, от който и да е битпазар, дори е по-малка защото крадците са наясно, че няма как безнаказано и анонимно да оставят крадена стока в тях. Хората, които не са наясно с този факт обаче продължават да вярват, че заложните къщи са сред основните канали за пласиране на крадени вещи, а това съвсем очевидно не е така, като този факт преди време беше признат и от полицията.

Заблуда № 2 Заложните къщи искат да вземат евтино дадена вещ ,за да я продаде скъпо.

Това е втората по разпространеност заблуда. Всъщност заложната къща няма абсолютно никакъв интерес оставените за залог вещи да бъдат губени от клиентите. Заложната къща е кредитна институция и с колкото по-голям финансов ресурс разполагат за отпускане на кредити обезпечени със залог толкова по-голяма печалба тя може да очаква. Заложните къщи печелят от лихвите, които се плащат по кредитите и целта е да осъществи кредитиране срещу вещ, която след това ще бъде върната срещу заплатени главници и лихва. Оставените да изгорят вещи също при продажба биха донесли печалба, но реално до момента на продажба те са просто затворен пари, които не работят.

Лазар Белев

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ ..............